Червения рицар вдигна ръка, за да помоли за тишина. След известно време ликуванията най-сетне утихнаха, макар че когато Маг изкрещя: „Млъквайте, глупаци!“, се разнесе сподавен смях.
— Приятели! — извика капитанът. — Молитвите ни бяха чути. Кралят е тук, тези рицари от ордена са неговият авангард! — Отново се надигна ликуване, но той продължи: — Тази вечер си пийнахме и потанцувахме, но когато кралят пристигне, ще трябва да разбием обсадата. Врагът още е отвън. Да се наспим, докато можем, съгласни ли сте?
Мъжете, които само преди няколко часа го бяха обявили за Сатаната, сега вдигнаха дървените си чаши за негово здраве.
— Червения рицар! — извикаха те, а други изкрещяха: — Свети Тома!
Като по чудо всички се заклатушкаха към леглата си. Сим и Дългата лапа вдигнаха Аверчето на раменете си и го отнесоха до леглото му в лазарета, а Уил Главореза и Фран Ланторн грабнаха Бен Картър и го завлякоха до сламеника му в конюшнята.
Четиримата мъже влязоха заедно в параклиса. Тримата рицари коленичиха около ковчега на игуменката и след известно време се изправиха като един, а капитанът ги поведе към главната си квартира. Както и очакваше, тя беше празна — нямаше ги дори завивките на Майкъл.
— Това е кабинетът ми — рече рицарят. — Ако желаете да свалите доспехите си, мога да ви пратя няколко стрелци.
Сер Джон се усмихна.
— Спя в доспехи от петнадесетгодишен — каза той.
— Сами ли сте? — попита капитанът.
Абатът поклати глава.
— В гората на изток от брода чакат шестдесет рицари — отвърна той. — Освен ако врагът се намеси лично, никой няма да ги открие.
Най-високият рицар кимна, свали шлема си и въздъхна с неподправено удоволствие.
— Това ни е работата — каза той, взе възглавницата на един от столовете, подложи я под главата си и заспа.
Обсадата на Лисен Карак. Ден четиринадесети.
Вчера хората решиха да се бунтуват, но всичко беше заради шока от смъртта на игуменката. Капитанът успя да възстанови реда, без никой да пострада. Свещеникът Хенри беше арестуван. Стенобитните машини на врага засипаха Замъка на моста със снаряди, но действията му бяха предпазливи и нерешителни. Една голяма армия прекоси реката на запад. Вчера следобед валя проливен дъжд, а привечер
Беше прекрасна пролетна утрин, стелеше се ниска мъгла и търговецът Рандъм надникна за миг навън, наслаждавайки се на малката си халба бира. Помаха на Гелфред, който се суетеше със соколите си и повика младия Ейдриън, за да му помогне да си сложи доспехите.
Чу сигнала за тревога още преди да е приключил.
Когато с ловеца стигнаха до стената на Замъка на моста, камбаната още биеше. Мостът не беше вдигнат и макар че портите бяха здраво залостени, всички търговци в долната част на крепостта се надяваха, че от Дивото ще се завърнат още оцелели въпреки всички доказателства за противното.
Гелфред носеше три едри сокола и от време на време пускаше по някой, а те безшумно излитаха в слънчевата утрин. Не беше много разговорлив — общуваше най-вече с птиците, като им мърмореше на същия език, на който дъщерите на Рандъм приказваха на куклите си. Помагаха му двама стрелци.
Търговецът наблюдаваше откритото пространство пред първите дървета. Тази сутрин имаше доста движение — блатниците пълзяха през високата трева, твърдо убедени, че в нея са невидими и той силно се надяваше да продължат да вярват в това. Махна на едно от малките момчета, оцелели след нападението на кервана и му нареди:
— Кажи на сер Майлъс, че блатниците се готвят да нападнат стената.
Гласът му остана спокоен и професионален, той се гордееше с това и отказа да мисли за гадините, които бяха разкъсали хората му.
Момчето хукна по стената, камбаната би отново и новата рота се строи. Мъжете бяха събрани от кол и въже — дузина златари с арбалети, следвани от дузина копиеносци, всичките млади търговци с броня на заем или синове на фермери. Най-отпред обаче имаше само професионални войници, а сер Майлъс лично пое командването. Щом приключи с проверката на доспехите, той поведе строя към стената.
— Добро утро, Рандъм — поздрави го рицарят от най-горното стъпало.
— Добро утро, сер Майлъс — отвърна търговецът. — Колко мило от тяхна страна — предупредиха ни, че идват.
— Удвоих стражата по кулите — рече сер Майлъс. — Внимание! — викна той с ясен глас, а мъжете спряха да си приказват и надникнаха през отворите в стената. — Ти… Люк Лигата или както там ти е името. Къде ти е горжетът? Затегни го!