Гастон видя първия — сянката му трепна над него и той вдигна очи, смаян и изпълнен с неверие, докато вълната от осезаем ужас, която се излъчваше от чудовището, заливаше и него, и албинските рицари. Те преминаха през нея, а той не си позволи да спре, макар че за миг чувството бе толкова силно, че му изкара дъха. Всички заедно се спуснаха към голямото колкото впрегатен кон чудовище, въпреки че то уби дузина от тях с един удар на ноктите и клюна си.
Гастон разбра само, че чудовищата са три… и че кралят се бие като дявол — скочи към първия змей, посече крилото му в основата и остърга люспите по врата му. Влечугото се обърна към него, но той вече беше изчезнал, промушвайки се край гънещата се шия. Заби меча си в търбуха му, изкорми го от ануса до гръдната кост и отново изчезна още преди червата му да изтекат.
Галът го последва до втория звяр, който премаза епископа на Лорика с един удар и откъсна главата на оръженосеца му с клюна си. Гастон вдигна копието си и го намушка в главата, но се спъна в острите клони, оставени от бобрите, залитна, изпусна го, извърна се рязко и извади меча, а змеят се стрелна към него. Той замахна към муцуната му, напрягайки всеки мускул, но тя го повали по гръб и надвисна над Гастон — и копието, и мечът му бяха заклещени в нея. В този миг кралят възседна чудовището. Стрелата все още стърчеше от лявото му рамо, а раната още кървеше, но той замахна с дясната си ръка и отсече главата му. Оцелелите рицари изреваха одобрително, а Гастон бавно се изправи, целият покрит с горещата му кръв и сграбчи забития в челюстта му меч, като опря крак в нея, за да го изтегли.
Третият змей вече беше във въздуха, оставяйки диря от прекършени тела. Внезапно подскочи нагоре, приземи се върху краля и го притисна към земята, а всички войници в долината се хвърлиха отгоре му. Ударите заваляха като стоманена градушка, разхвърчаха се късчета плът като облак прах при порой. Змеят сви криле и се опита да се издигне, но Гастон заби копието си във врата му, а на метър от него сер Алкеос го удари с бойния си чук и той залитна. Кралят с усилие се измъкна изпод туловището му, изправи се с олюляване, заби меча си в корема му чак до дръжката и отново падна на колене. Змеят изпищя, а той рухна на земята, оплискан с кръвта на трима могъщи врагове.
Сер Алкеос завъртя чука над главата си, изкрещя предизвикателно и го стовари върху черепа на змея, който се свлече върху краля. Дузина силни ръце бързо го отместиха, а през това време засвириха тромпети и от гората изскочи кавалерията.
Гастон изтича до краля, положи главата му на коляното си, вдигна забралото му и срещна погледа на лудия си братовчед.
— Не съм ли най-великият рицар на света! — изрева той. — Да не съм някой страхливец, който ще остави сюзерена си да умре!
Очите му потъмняха.
— Извадете стрелата от гърдите ми и ме превържете. Това е моята битка! — каза братовчед му и погледът му помръкна.
Гастон здраво го държеше, докато двама оръженосци се опитваха да спрат кръвотечението и сваляха нагръдника и ризницата му. Останалата част от авангарда продължи напред.
— Тази сутрин той настоя да се сменим — изрече нечий глас зад Гастон и оръженосците се поклониха. До него застана кралят на Алба, облечен в доспехите на Жан дьо Вреи.
— Каза, че е научил за заговор да ме убият от засада и че за него ще бъде чест да заеме мястото ми — каза кралят и склони глава. — Наистина е велик рицар.
Гастон преглътна мислите си и се зачуди какво ли е сторил смахнатият му братовчед… че и защо, но умопомрачените му очи се бяха затворили завинаги.
Кралят загина пред очите на Туркан. Той се намираше на два хребета разстояние от рицарите заедно с целия си клан и благодарение на изключителното си зрение можа да види как абнетогите се хвърлят върху човеците.
Той, разбира се, им каза, че ще подкрепи атаката им. Каза същото и на бунтовниците. Торн обаче беше обречен, а Туркан нямаше да позволи народът му отново да страда.
— Чудесно би било — обърна се той към сестра си, — ако човеците започнат да се избиват. Ще пируваме.
— Нищо подобно не виждам — отвърна Моган.
— Нито пък аз — обади се Корган.
Зад тях стояха още четиридесет кветнетоги — достатъчно, за да обърнат битката.
— Върви да кажеш на сосагите и на абенаките, че губим битката — каза Туркан на сестра си.
— Ще изгубим, ако избягаме — настоя Моган. — В името на камъните и реките, нима това е волята ти?
Туркан се намръщи и край челюстта му изникнаха дълбоки бръчки.
— Торн трябва да умре — сега, когато е слаб. Иначе ще ни погне и ще ни избие.
Моган доближи муцуна до неговата.