Това не беше великата победа, която търсеше. Нападнаха го от засада, колоната му оцеля и толкова.
— Вестоносци, сир! — извика някой. — Идват от другата страна на реката.
Кралят погледна на северозапад и ги видя — трима конници, които пресичаха моста в лек галоп.
— Свирете сбор — нареди той.
От запад предпазливо наближаваха все повече ловци. Появи се граничният граф и му отдаде чест.
— Най-добрите ни рицари ще ни настигнат след половин час — докладва той и раменете му увиснаха. — Кълна се в свети Георги, милорд, по-страшна битка не бях виждал… не ми и трябва.
— Стражите казват, че от другата страна на реката има блатници — отбеляза кралят.
— Блатници ли? — поклати глава графът. — Тази сутрин убих змей. Това е Дивото, милорд. Бие се за живота си.
— Мислех, че сме го победили — каза кралят.
Граничният граф поклати глава и продължи:
— Къде е Мюриен? Какво е станало с крепостите до Стената?
Главният ловец на краля, Фийбъс де Лорн, почтително се поклони.
— Не идват от север, ваши благородия, а от запад. Оттатък реката видях гвилчи… блатници, а някой от ловците на Бодиър твърдят, че са се били с тролове в долините на запад от пътя. Дагите идват от запад, ваши благородия.
Кралят отново погледна към наближаващите вестоносци. И тримата бяха облечени в доспехи от главата до петите и яздеха бойни коне, а третият…
— Par dieu, господа, това или е Ранълд Лохлан, или аз съм син на менестрел! — възкликна Негово Величество и обърна коня си, за да пресрещне тримата мъже. Лохлан му помаха, а кралят имаше очи само за него и щом конете им се изравниха, сърдечно го прегърна.
— Кълна се във всички светци. Ранълд, изобщо не очаквах да те заваря на бойното поле! — засмя се кралят. — Как си?
Ранълд отклони поглед.
— Добре съм — отвърна той и сянка мина през лицето му. — Ще ви разправя, като ни остане време, милорд. Сега тези хора искат да говорят с вас. Това е капитанът на ротата, която отбранява Лисен Карак, а това — оръженосецът му, Майкъл.
Кралят протегна ръка на рицаря — среден на ръст, с черна брада и още по-черни кръгове под очите. Видя му се твърде млад, за да командва каквото и да било, но доспехите му бяха изключителни.
— Месир — кимна му той, а младежът се вторачи в него. После сякаш се опомни, докосна ръката му и се поклони от седлото.
— Милорд.
— Вие ли удържахте крепостта? — попита кралят с блясък в очите.
— И крепостта, и Замъка на моста — отвърна капитанът. Негово Величество си каза, че лицето му изглежда познато, но не беше сигурен откъде. Беше някак…
— Господарю, вярвам, че ако армията ви успее да прекоси реката, ще успеем да евакуираме селяните и да подпомогнем войниците в крепостта. Така тя ще може да разчита на свежи подкрепления и провизии, превземането ѝ ще стане невъзможно, а ние няма да загубим и един човек повече. — Капитанът говореше бързо, без да откъсва очи от далечния край на гората. — Врагът… магьосникът на баща ви, поне така разправят, допусна много грешки и постоянно подценява интелигентността ни. Смятам, че се кани да ни нападне още веднъж, за да се опита да си възвърне позициите, като използва героичните усилия на съюзниците си — добави младежът и криво се усмихна. — Аз обаче очаквах този момент и преди двадесет дни наредих на хората ми да изкопаят траншея. Вярвам, че ако разположите стрелците си в нея и съберете рицарите си зад Замъка на моста, ще нанесем тежко поражение на този самонадеян чародей.
— Бихте ли ми казали името и титлата си, месир? — помоли кралят. Младежът очевидно беше умен, планът му — отличен, а чистият му албински изговор издаваше, че наемник или не, той е един от поданиците му.
— Хората ме наричат Червения рицар — отвърна чернокосият мъж и изправи гръб.
— Мислех, че сте гал, при това доста по-възрастен — рече кралят и се обърна към граничния граф. — Милорд, ще заемете ли мястото на дворцовия управител? Някой трябва да поеме командването на кралската гвардия. И къде е граф д’О? Сега той командва авангарда, нали?
Граничния граф се обърна към младия рицар, на чието знаме бяха изобразени любовни възли.
— С колко копиеносци разполагате, милорд?
— С двадесет и шест, графе, както и с рицарите от ордена на свети Тома. Разчитам също на няколкостотин добре обучени Харндънски търговци и имам удоволствието да ми помага кралският магьосник Хармодий — довърши момъкът и отново се поклони.