Червения рицар посече още два блатника, преди да зърне трола, който направи крачка назад и изрева. Гладкото му като черна каменна плоча лице остана безизразно, а мощният му глас отекна над звънтенето на оръжията и безшумния устрем на блатниците. Не беше само един. Зад него идваха още пет и вълната от ужас, която излъчваха, смрази кафявата маса и прекъсна щурма ѝ. Джордж се вдигна на задните си крака, ритна мощно с предните и се хвърли напред, а капитанът сграбчи здраво с меча с две ръце и докато замахваше отляво, жребецът се метна към най-близкия даг.
„Копието е по-подходящо за тези гадини“ — каза си капитанът. Тролът го видя, обърна се, наведе глава така, че рогата да пазят врата му и се понесе към него, опитвайки се да ги пъхне под меча му и да го свали от коня. По-бърз от мисълта, Джордж се обърна в крачка и двете животни се сблъскаха. Конят извъртя тежестта си като котка и стовари едното си копито в челото на чудовището с такава сила, че каменното лице се пропука. Дагът изпищя, обърна се, замахна с рога и блъсна бронирания кон в левия хълбок. Задните крака на Джордж се отделиха от земята, а ударът го завъртя…
Когато двете огромни създания се обърнаха едно срещу друго, пред Червения рицар сякаш се разтвори завеса и пътят му се откри. Струваше му се, че разполага с всичкото време на света, сякаш някой бе предрекъл този миг още в древни времена. Обръщането на трола, извъртането на бойния му кон, уязвимото място на врата на чудовището…
Той замахна, а мечът му се стрелна надолу като следа от падаща звезда и се вряза точно на мястото, където се срещаха двете плочи твърда плът. Острието разсече гръбнака на гиганта и изскочи от тялото му сред гейзер от ихор, а Джордж подскочи, спъна се и хвърли капитана от седлото.
Той успя да подложи рамото си, приземи се върху нещо меко и се претърколи, плочките на нараменника му задрънчаха като калайджийска каруца, а мускулите на врата му се разтегнаха за пореден път от началото на пролетта. Въпреки това той успя да се търкулне на колене и светкавично се изправи.
Вдясно от него Том и Дръзката обсипваха с удари втори трол, но войниците зад тях лека-полека изчезваха — останалите даги разкъсваха конете им, смазваха доспехите им и ги избиваха.
Гавин тръгна след Сим, който следваше послушницата, а тя изтича надолу по стълбите, прекоси двора и спря пред тежката дъбова врата на избата, където държаха провизиите. Вардеха я двама стрелци.
— Дивото идва през прохода! — извика Амичия, а думите ѝ бяха пропити със страх и гняв. Чуха я всички селянки и монахини в двора, а двамата стрелци се спогледаха. До нея застана Сим.
— Такива са заповедите на капитана! — извика той, а момчешкият му глас звучеше пискливо и не особено героично.
По-едрият стрелец се засуети с ключовете, а Гавин хукна през двора и се присъедини към тях. Жените не помръдваха и за миг той успя да разчете общото в израженията им — паника, решителност и горчив гняв, че се е стигнало дотук, когато вече са изгубили толкова много.
О, да. Той отлично разбираше това чувство на поражение.
— На оръжие! — извика той.
По-едрият стрелец отвори обкованата с желязо дъбова врата и Сим хукна надолу по тъмните стълби, а Гавин избута послушницата от пътя си. Първата изба беше мрачна, но достатъчно добре осветена, а на една от огромните каруци на ротата бе подпрян наръч копия и Гавин грабна едно. Пред себе си видя друга врата, която тъкмо се отваряше. Сим не успя да стигне навреме и да я затръшне, така че намушка блатника, който се промуши през нея, изтегли меча си от бронираните му гърди и го изрита толкова силно, че той се преви на две. Тогава Гавин зърна стълбището и противните създания, които пъплеха нагоре.
— Не ги пускай през вратата! — извика рицарят, замахна и усети как стоманеният връх на копието с хрущене потъва в главата на един блатник, все едно забиваше нож в омар. Нещо изпука, гадината падна от копието му, а той се хвърли напред. През това време Сим сечеше ли сечеше, а отчаянието и ужасът сякаш окриляваха меча му.
Стълбите гъмжаха от чудовища. Той уби още едно, после още едно.
Внезапно послушницата се обърна, вдигна ръце, изрече една-единствена дума на Стария език и избата се озари от зеленикавозлатиста светлина.