— Добре, няма — отвърна той. — Къде е тя?
Брат му сви рамене.
— Трябва да се махна от тук, Гейбриъл. Остана ли, ще убия чужденеца.
— Ще кажа да сложат още една койка в шатрата ми. Утре тръгваме — отвърна капитанът и се обърна към вратата. — Къде е тя, Гавин?
Гавин срещна погледа му.
— Ако знаех, бих ти казал — отвърна той.
Капитанът задържа погледа му и Гавин посочи към един женски силует, очертан върху завесата.
— Той не е враг, Мери — каза брат му и иззад завесата се показа главната придворна дама на кралицата, цялата изчервена.
Капитанът повдигна вежда и каза:
— Виждам, че си имаш друга занимавка.
Гавин се разсмя.
— Наистина не знам къде е — призна той.
Червения рицар им махна и излезе. Надникна в амбулаторията, после в аптеката, а накрая се качи и в общата спалня. Никой не я беше виждал, а усмивките, с които го изпращаха, го разтревожиха.
Накрая слезе в двора и се натъкна на сестра Майрам. Тя му се усмихна дружелюбно и го хвана под ръка, а той я изпроводи до килията ѝ в параклиса.
— Вие си тръгвате — отбеляза тя, докато му наливаше чаша вино.
Капитанът се опита да ѝ откаже, но тя беше както упорита, така и любезна, а и мълчанието ѝ го уплаши. Монахинята зачака и накрая той пресуши стакана си.
— Утре.
— Утре ще празнуваме деня на Мария Магдалена и ще погребем старата игуменка. — Тя сведе поглед към ръцете си. — Ще бъда ръкоположена на нейно място.
— Моите поздравления — каза капитанът.
— Говори се, че искат да преместят целия манастир на юг от Харндън — рече сестра Майрам и го погледна строго в очите. — Няма да го позволя.
Той кимна.
— Освен това утре послушниците ще положат обет за монахини.
Капитанът изстина.
— Сега тя извършва бдението си — продължи монахинята. — Изпийте си виното, капитане. Никой не я кара насила.
Той си пое дъх.
— Дължим ви толкова много — продължи сестра Майрам. — Мислите ли, че не го осъзнаваме? Тя обаче не е за вас, капитане. Амичия ще стане невеста на Йесу, такова е желанието ѝ. — Тя отиде до молитвения си стол, отвори триптиха и извади сгънато парче пергамент. — Остави това за вас.
Червения рицар го пое с поклон.
— Аз съм ваш покорен слуга, ma soeur. Позволете да ви предложа поздравленията си и… — Той замълча и преглътна. — Ще направя дарение на манастира. Моля ви, предайте моите поздравления и най-искрени благопожелания на сестра Амичия.
Някак си успя да стигне до двора, където го чакаше Тоби, стиснал юздите на коня му. Капитанът ги пое и се метна на седлото, а онази прокълната частица от съзнанието му, която никога не спеше, го предупреди, че се намира на театрална сцена и половината рицари в Алба го наблюдават. Спусна се по склона до лагера си и спря до огъня на часовите.
„Не бъди глупак. Прочети го.“
Капитанът измъкна пергамента от пазвата си и го хвърли в пламъците, без да го погледне.
„Идиот такъв!“
В палатката му седеше Майкъл, който скочи на крака с виновно изражение.
— Господарят Ранълд ви чака — каза той. — Тъкмо го забавлявах.
От едната страна на походната маса седеше Ранълд Лохлан с халба бира в ръка, а от другата — братовчед му Том, стиснал друга халба. Между тях видя карти и зарове.
— Не го спирайте, ще бъде жалко — каза Том. — Особено точно сега. Обирам го до шушка — добави той.
— Толкова се радвам, че тримата не сте се посвенили да използвате палатката и масата ми — сопна се капитанът, а Том повдигна вежда.
— Братовчед ми иска да ви каже нещо — рече той.
Ранълд се изправи.
— Аз… трябва да спечеля много пари и се чудех дали ще ме приемете в ротата — каза той с явно смущение.
— Мислех, че кралят ще ви даде рицарско звание.
Ранълд сви рамене.
— Хубаво — склони капитанът, седна и си наля вино. — А сега раздайте карти и на мен.
— Първо обаче — прекъсна го Ранълд — трябва да посетя дракона от Ерк.
Червения рицар се задави с виното.
— Дракона ли?!
— Нашият господар в Хълмовете, ние поне така го наричаме — рече Ранълд и Том кимна.
Капитанът поклати глава.
— Не разбирам — намръщи се той. — Сигурно защото съм пиян.
Том сви рамене.
— Законът на Хълмовете е по-милостив към пияната глава. Ето какво, милорд. Драконът ни гарантира мир и спокойствие, а ние му даваме овце. Така е вече от двадесет поколения, че и отгоре. Сосагите, които убиха Хектор, служеха на Властелин от Дивото, наречен Торн. Нали тъй?
— Името призовава, но да, така е — каза капитанът и отпи глътка вино.
— Добре де, ще го призова, той ще дойде и ще го изкормя — рече Том. — Е, и?
— Напълно си прав — каза капитанът. — Продължавай.