— Драконът ни е задължен за загубата — рече Ранълд.
Началникът му се облегна назад.
— Не съм достатъчно пиян, че да повярвам — заяви той.
Том и Ранълд седяха насреща му с безизразни лица. Капитанът допи стакана си, Майкъл му наля още и той не му отказа, а после рече:
— Тя ще даде обет за монахиня, Том.
Том сви рамене, все едно всички жени бяха еднакви.
— Ами тогава най-добре си намерете друга — рече той и продължи, сякаш рухването на надеждите на капитана не беше най-важното нещо на света. — Пуснете ни да посетим дракона.
Червения рицар поклати глава.
— Хрумна ми нещо по-добро — рече той. — Хайде всички да го посетим.
Ранълд го погледна и повдигна вежда към братовчед си.
— Обичам го този! — рече Том на Ранълд. — Луд е като шапкар.
Братовчед му се усмихна.
— Значи отиваме всички? Цялата рота?
„Да. Това е важно.“
Изведнъж остра болка прободе капитана между очите.
„Тихо. Ти си ми гост.“
„Пиеш, защото те отхвърли една жена. Много романтично. Разбира се, в онази бележка тя може би ти е признала вечната си любов и ти е заявила, че ще избяга с теб и ще стане наемническа курва. Ммм? Ти обаче я изгори, така че никога няма да научиш. Младостта не е за младите.“
„Млъкни. Разкарай се.“
„Слушай, млади момко. Абатът има право — човечеството губи войната. Аз обаче ще се постарая да докажа, че освен че е прав, той греши. Светът не е такъв, какъвто си мислех и това да отидеш при дракона е най-доброто хрумване, което някога съм чувал. Трябва да отидеш. Залогът в тази игра е огромен, а последствията от загубата ни — изчезването на човешкия род. Заиграването ти с някаква послушница, колкото и огромна да е силата ѝ, не може да се мери с това.“
Червения рицар отпусна глава на ръцете си, а Том му се ухили.
— Вие сте пиян, милорд.
Капитанът се огледа, търсейки Жак, но той, разбира се, беше мъртъв. Последната частица от живота му преди, последният човек, който го свързваше с…
„Аз също съм мъртъв, принц Гейбриъл. Удобно, нали?“
Капитанът си пое дълбоко дъх.
— Боли ме главата — каза той. — Не е честно да ме нагази махмурлук още преди да съм приключил с пиенето.
Майкъл се наведе напред и му наля още вино.
Влязоха сер Йеханес и сер Майлъс, които също бяха пияни и пееха „Зелените тръстики“, прегърнали Дръзката, която сякаш ги носеше.
Опитвала се да пеят в един глас, но резултатът беше поне толкова ужасяващ, колкото щурм на орда блатници.
Том се разсмя, а Йеханес си наля вино, седна на една табуретка и вдигна тост.
— За приятелите, които вече ги няма — каза той и смехът на Том секна. Той се изправи и останалите го последваха.
— Победата и поражението са за аматьорите — каза той. — За нас съществуват само животът и смъртта.
Всички вдигнаха чаши, пиха и повториха един по един:
— За приятелите, които вече ги няма.
Капитанът внимателно остави чашата си на масата, която му се струваше много далеч и сякаш се движеше, а после се облегна на нея, за да се увери, че може да остане на крака.
— Утре погребват игуменката — каза той. — Искам всички да присъстват на службата, облечени в най-хубавите си доспехи, но първо раздигнете лагера, за да сме готови за тръгване.
Капралите кимнаха.
— Днес абатът ми плати — продължи Червения рицар. — Включи и бонус за победата, и обезщетение за хората и конете, които изгубихме. Хубава сумичка беше и аз я инвестирах, но вече никой от вас не трябва да си изкарва прехраната с бой. Дяловете ви са по сто златни дуката, че и отгоре. Стигат, за да си купите рицарско звание.
Йеханес сви рамене, Том презрително се ухили, а Дръзката извърна очи. Майкъл се разсмя, а Ранълд се усмихна.
— Ще ми се и аз да имах дял — каза той.
— Ще имаш — каза капитанът. — Имаме ново назначение и смятам да приключим бързо. — Внезапно се почувства по-добре. — Дръзката, ела тук.
Тя носеше стар прилепнал панталон и добре скроен мъжки жакет, които подчертаваха фигурата ѝ по-добре от сукман — без съмнение нарочно търсен ефект.
Дръзката му се усмихна похотливо.
— Винаги, капитане — отвърна тя и в гласа ѝ се прокрадна някогашната ѝ дързост.
— На колене — каза капитанът и вдигна ръка към Майкъл, който му подаде бойния меч.
Дръзката застина и коленичи. Сякаш се канеше отново да го закачи, но се спря.
Том кимна.
— Давай.
Капитанът вдигна меча си.
— В името на рицарската чест и рождението ми, произвеждам ви в рицарско звание — каза той, без да заваля думите и притисна меча към двете ѝ рамена.