Един по един капралите му докладваха, че ротата е готова да потегли. Наоколо им се събра малка тълпа, най-вече Ланторнови, Картърови и дузина търговци от Харндън, които бяха дошли да изпратят синовете и дъщерите си. С ротата потегляха Ейми и Кити Картър, перачката Лиз и старата Маг, която и преди двадесет години не беше изглеждала толкова млада. С нея беше и дъщеря ѝ Суки, чийто съпруг бе загинал по време на обсадата. Капитанът забеляза (при това два пъти), че тя се мотае с Том и реши да се осведоми по въпроса. Самият той търсеше едно-единствено лице сред тълпата, но така и не го откри. За миг много жени му заприличаха на нея. Твърде много.
Когато хората му се приготвиха, а слънцето се издигна толкова високо в небето, че сякаш се надсмиваше на намерението му да потегли, той вдигна ръка.
— Напред! — извика капитанът.
Заплющяха камшици, надигнаха се викове и фургоните потеглиха. Джералд Рандъм им махаше от стената, а Жан дьо Вреи ги наблюдаваше безмълвно. Абатът отдаде чест, а жените се разплакаха.
Кралят стоеше сам в северната кула и гледаше как кортежът тръгва на изток. Ръцете му трепереха, а кралицата го наблюдаваше от двора и се чудеше какво не е наред.
Една млада монахиня коленичи пред високия олтар в параклиса и изправи гръб, а на километър от крепостта капитанът се натъкна на ловеца си, който седеше безмълвно на коня, спрял на един завой. Трябваше му известно време да осъзнае къде се намираха.
— Така и не пипнахме човека, убил онази монахиня — каза Гелфред. — Това ми е като трън в очите. Искам справедливост.
— Бил е свещеникът — каза капитанът. — Двамата с Амичия го разкрихме, но беше твърде късно, за да го накажем. Предполагам, че е избягал в Дивото.
Гелфред се прекръсти.
— Ще отиде в Ада! — каза той. — Бог ще го накаже.
Капитанът сви рамене.
— На Бог не му пука, Гелфред — рече той и пришпори великолепния си нов жребец. — На мен обаче ми пука, затова ти обещавам, че този свещеник ще умре.
С тези думи Червения рицар обърна коня си на изток и продължи по пътя.
Далеч на запад Торн се спря на върха на един хребет. Въздухът беше съвсем бистър и той виждаше на петдесет левги около себе си. Пое си дълбоко дъх — раните му бяха поне двадесет и макар че беше по-могъщ от когато и да било, бе прахосал цялата си сила.
„Това беше глупаво — каза си той. Колкото повече се отдалечаваше от Скалата, толкова по-често му се струваше, че случилото се е просто лош сън. — Можеше да ме убият. Завинаги. Но не успяха и когато се върна…“
Могъщото създание, в което се беше превърнал, не можеше да се усмихне, но по камъка и дървесната кора по лицето му премина… нещо.
Докато вървеше надолу по склона, той си мислеше:
„А може и да предприема нещо различно. Може пък да обединя блатниците.“
Глава осемнадесета
Колоната напредваше на изток с добро темпо и след няколко часа се оказа, че предпазливостта на капитана е била основателна — появиха се първо двойка блатници, а после — един ърк и ловците трябваше да ги прогонят.
Спряха да лагеруват рано и оставиха часови на пост. Капитанът почти не мигна, но сутринта тръгнаха по изгрев-слънце и му поолекна. Издигането и прибирането на лагера, пръхтенето на конете и глъчката от фургоните, хората и добитъка повдигнаха настроението му.
Трябваха им три дни, за да стигнат до Саутфърд, където Албинкърк все още тлееше. Кралското знаме още се вееше над замъка, така че капитанът и капралите му подкараха конете към градската порта, получиха позволение да влязат и вечеряха със сер Джон Крейфърд.
Сер Алкеос, който вече се чувстваше така, сякаш винаги е бил част от ротата, ги разведе край стените.
— Първо ги удържахме ето тук — каза той, щом стигнаха до разбитата западна стена. — А тук една дузина от нашите отбраняваха портата — продължи той и им хвърли закачлив поглед. — Тук пък почти превзеха стената.
Крейфърд поклати глава.
— Сега сигурно сте крал сред наемниците — рече той и се ухили на капитана. — Даже оръженосецът ми е по-възрастен от теб, момче! Как го постигна?
Капитанът повдигна вежда.
— Със здравословен живот.
Крейфърд поклати глава.
— Браво на теб, момко. Завистлив старец съм аз — ако имах сили колкото за още една битка, щях да тръгна с вас.