Капитанът се усмихна.
— Въпреки че двама от вашите хора ви оставят, за да постъпят в моята рота? — попита той, а възрастният мъж успя да кимне благосклонно.
— Въпреки това, негоднико.
На прощаване сер Джон им даде храна и цяла бъчва вино.
— Тук не остана кой да го пие — измърмори той.
Хората лека-полека се връщаха в града. Капитанът купи хляб за цялата рота от една млада жена с тъжни очи — тъжни, но практични.
— Изгориха ми къщата — каза тя и погледна на запад. — Пещите обаче не можаха. Копеленца!
Сутринта тръгнаха на север по източния бряг на Албин и Ранълд им разказа как е срещнал кралицата, когато галерите ѝ са минали край брода.
След като Албинкърк остана зад тях, ловците се пръснаха още по-нашироко, към хълмовете от двете им страни. Лятото наближаваше и заобиколените със зеленина изоставени стопанства изглеждаха зловещо. Житото беше узряло, но нямаше жива душа, която да го ожъне.
Докато капитанът наблюдаваше самотния пейзаж, при него дойде сер Алкеос.
— Минах оттук в края на зимата. Беше пълно с хора.
Капитанът поклати глава.
— Чудя се дали хората ще се върнат някога тук — рече той.
На два дни път северно от Албинкърк стигнаха до един кръстопът и спряха да лагеруват. Източният път водеше нагоре през планинските проходи към долината Делф, а по-нататък стигаше чак до Мореа. Северният път водеше към Хълмовете, минаваше покрай хана в Дормлинг и достигаше до Езерата и Стената.
Същата вечер, след като вечеря в палатката си, капитанът разтвори една карта.
— Йеханес, ти ще отведеш ротата на изток в Мореа. Намери безопасно място за лагер. След десетина дни ще дойда и аз.
Йеханес направи физиономия и погледна към Том Лохлан.
— Ако е толкова важно, защо не отидем всички заедно?
Том се засмя.
— Отиваме при дракона, Йеханес. Няма да ходим на среща с дама или да пушим с шайка обесници.
Капитанът се облегна на масата.
— Драконът е дете на Дивото и Властелин като Торн. Ротата ни няма да го впечатли.
„Не е като Торн“ — отбеляза Хармодий в съзнанието на капитана.
Йеханес поклати глава.
— Това хич не ми харесва.
— Ще го имам предвид — отвърна Червения рицар.
Том се облегна назад и вдигна обутия си в ботуш крак върху една от табуретките на капитана.
— Ах, вече надушвам Хълмовете.
Ранълд кимна.
— Скоро ще трябва да поговорим за стадото.
Том кимна, а капитанът погледна към сер Алкеос.
— Няма да отсъстваме дълго — каза той. — А и Йеханес може да се справи с всяка извънредна ситуация.
Морейският рицар повдигна вежда.
— Не съм си и помислял друго, месир — рече той, — но ще дойда с вас.
Ранълд поклати глава.
— Не се обиждайте, но за какъв дявол?
Сер Алкеос повдигна рамене и засука мустак.
— Защото това е подвиг — рече той. — И защото искам да видя дракон.
Капитанът се усмихна.
Когато фургоните потеглиха по пътя, Червения рицар спря грациозния си ездитен кон под сянката на един голям дъб и се загледа в ротата си. Хората му му отдадоха чест и на него му се доплака.
Пияндето яздеше рамо до рамо с Дългата лапа, а зад тях бяха Безглавия, Джак Кейвз и Аверчето. До един се смееха, но докато минаваха покрай него, му се усмихнаха и кимнаха. Зад тях Типит спореше за нещо с Бен Картър и Хубавеца. Щом го видяха, и тримата спряха и отдадоха чест, а Бен Картър дори извади меча си и после се смути. Дан Фейвър яздеше със сер Майлъс и Франсис Аткорт, който им показваше хватка с копие, пъхнал пръчка под мишницата си. Нижеха се все повече и повече хора — войници, слуги, оръженосци, стрелци, каруцари, шивачи, проститутки и шивачки.
Дръзката, която сега се наричаше сер Алисън Грейвз, накара коня си да се вдигне на задни крака и театрално му отдаде чест, а в дъното на колоната шивачката Маг прегърна мъжа си и подкара магаренцето си към капитана.
— Ако позволите, м’лорд — започна тя.
— Този тъжен поглед на мен не ми действа — отвърна той.
— Бих искала да дойда с вас — рече Маг.
Той извъртя очи.
— Защо? За да спиш на земята и да се храниш зле ли?
„Отлично“ — обади се Хармодий в главата му.
Щом колоната изчезна по дългия склон, който водеше на изток, Ранълд обърна коня си на север.
— За вас не знам, капитане, но аз ще нощувам в хана в Дормлинг — рече той, а на Маг каза: — Леглата там са малко по-удобни от студената земя.
Ханджията излезе на двора и ококори очи толкова широко, че те заприличаха на току-що отсечени пенита. Хората му се бяха накачили по стените, а портата беше отворена. Погледът му се плъзна край Ранълд, рицарските му доспехи и червената му туника и той кимна на капитана.