Капитанът изсумтя, а Гелфред не вдигна очи.
— В Дивото живеят доста хора.
— Това го знам — вдигна вежда рицарят. — Израснах на север, Гелфред, всеки ден гледах отвъдстенците оттатък реката. Там има цели села. — Той тръсна глава. — Понякога ги обирахме, а друг път търгувахме с тях.
Ловецът сви рамене.
— Този не е отвъдстенец. — Той погледна началника си така, сякаш очакваше неприятности. — Той е от онези мъже и жени, които искат да свалят господарите. Казват, че ще бъдем… така де, че ще бъдат свободни.
Гласът му беше безизразен и странно неутрален. Капитанът изкриви лице.
— Бунтовник е, нали? Лъкът, брошката с листото… Слушал съм песни за тях. — Той погледна към ловеца и поклати глава. — Знам, че има хора, които искат да изгорят дворците. Ако се бях родил крепостен, в този момент щях да се бия, въоръжен с вила, но бунтовниците? Хора, които са се посветили на каузата на Дивото? Които им дават пари? Как си намират съмишленици? В това няма никакъв смисъл. — Той сви рамене. — Честно казано, отдавна си мислех, че бунтовниците са измислица на лордовете, с която оправдават зверствата си. Ето докъде води младежкият цинизъм.
Гелфред сви рамене.
— Постоянно се носят слухове.
Очите му не срещнаха тези на капитана.
— Да не би тайно да си въстаник, а, Гелфред?
Капитанът принуди ловеца да срещне погледа му, а той сви рамене.
— Предател ли ще бъда, ако кажа, че като гледам пътя на гнусното колело, което движи света, понякога ми идва да убивам? — Той сведе очи и гневът го напусна. — Не го правя, но разбирам и разбойниците, и отвъдстенците.
Капитанът се усмихна.
— Ето, двамата с теб най-сетне имаме нещо общо.
Той преобърна замръзналия труп и използва острия нож на мъртвеца, за да разреже панталона му отзад. Сряза напоените с кръв ленени бричове в кръста и взе и тях. Извади една торба от тежките кожени дисаги зад седлото си и ги напълни с вещите на убития, а после метна кесията си на Гелфред.
— Купи няколко кучета — каза му той.
Гол мъртвецът не приличаше на войник от армията на злото и при тази мисъл капитанът стисна устни. Наведе се над трупа, бял като снега наоколо и отново го преобърна. Смъртоносната рана беше скрита под ръката му — точно в сърцето, нанесена с нож с тънко острие. Капитанът я огледа, без да бърза.
— Убиецът е дошъл и го е довършил. Бил е толкова паникьосан, че не е разбрал, че той вече е мъртъв.
— Вече мъртъв? — повтори Гелфред.
— Почти няма кръв, погледни дрехата му. Има — там, където е влязло острието, но не е много. — Капитанът приклекна на пети. — Това е загадка. Какво виждаш, Гелфред?
— Оръжията му са по-добри от нашите — отбеляза Гелфред.
— Сатаната плаща добре — вдигна рамене капитанът. — Или поне навреме. — Той се огледа. — Не затова дойдохме. Да се върнем при следите и да потърсим чудовището. — Той направи пауза. — Гелфред, как се правят заклинания с вещича гибел?
Гелфред измина няколко крачки.
— Чувал съм, че не можело — каза той, — но може. Все едно почистваш конюшня — стараеш се лайната да не те изцапат.
Капитанът внезапно погледна своя ловец със съвсем други очи. В седмиците преди да го наеме, отношенията им се свеждаха основно до спорове за религията.
— Силен си — каза му той, а Гелфред поклати глава, наблюдавайки дърветата.
— Усещам, че сме нарушили някакво равновесие — каза ловецът, без да обърне внимание на комплимента, а капитанът поведе коня си към едно повалено дърво. Би могъл да скочи на седлото, но всичките му крайници бяха изтръпнали, а вратът го болеше на мястото, където змеят се бе опитал да го прекърши. Освен това все още беше малко махмурлия и стъпи на дънера, за да възседне по-лесно кобилата.
— Още една причина да продължим — каза той. — Не се занимаваме с лов на бунтовници, Гелфред. Ние убиваме чудовища.
Гелфред повдигна рамене.
— Милорд… — започна той и погледна встрани. — Вие имате собствена сила, нали?
Капитанът усети, че по гръбнака му пробягва тръпка. „Да побягна ли? Да се скрия ли? Или да излъжа?“
— Хмм — измърмори Гелфред, без да се ангажира. — И така, след като елиминирах… бунтовника от заклинанието, мога да се съсредоточа върху другото изчадие. — Той замълча за миг. — Двамата бяха свързани. Поне… — Той изглеждаше уплашен. — Поне така ми се стори.
Капитанът погледна своя ловец.
— Според теб защо са убили бунтовника, Гелфред?
Гелфред поклати глава.
— Бунтовникът е помогнал на чудовището да убие монахинята, след което друг човек е убил него.