Капитанът потръпна — ризницата под гамбезона му отлично провеждаше студа право до гърдите му. Гелфред не срещна погледа му.
— Не е било за пари, нито за оръжие. — Капитанът започна да се оглежда. — Мисля, че ни наблюдават.
Гелфред кимна.
— Откога е мъртъв бунтовникът? — попита младият рицар.
— От два дни.
Гелфред говореше със сигурност, присъща само на праведните. Капитанът поглади брадата си.
— Това няма никакъв смисъл — заяви той.
Върнаха се при следата и ловецът се поколеба, преди да се обърне на запад. После продължиха нататък.
— Еленът беше знак от Бога — каза Гелфред. — Което означава, че бунтовниците са инструмент на Сатаната.
Капитанът погледна ловеца с погледа, с който бащите гледат малките деца. Което му се стори странно, тъй като Гелфред беше с десет години по-възрастен от него.
— Еленът беше създание от Дивото, също като змея и избра да ни се покаже, защото се противопоставя на онези, които помагат на бунтовниците. — Капитанът вдигна рамене. — Поне така подозирам. — Той срещна погледа на ловеца. — Трябва да се запитаме защо създание от Дивото ни помогна да открием трупа.
— Значи сте атеист?! — попита Гелфред, макар че въпросът му беше по-скоро обвинение. Капитанът наблюдаваше гората.
— Ни най-малко, Гелфред. Ни най-малко.
Следата рязко се стесни, прекъсвайки разговора им. Гелфред излезе напред и хвърли поглед към капитана, сякаш за да го подкани да го настигне, но той посочи над рамото му и двамата продължиха да яздят в мълчание. След няколко минути ловецът вдигна ръка, слезе от седлото и изпълни своя ритуал. Пръчката в ръката му се разцепи на две.
— Пресвети Евстахий! — каза той. — Капитане, то е тук!
Гласът му трепереше. Червения рицар дръпна юздите, за да се отдалечи от коня на ловеца, а после извади копието от предпазителя до стремето. Гелфред беше сграбчил лъка си и го опъваше с разширени очи.
Капитанът се заслуша и се опита да надникне във фантазма. Не го видя, но го усети и с внезапен страх осъзна, че то също го усеща. Бавно обърна коня си — намираха се на най-високата точка на брега, където склонът рязко се спускаше на запад, към набъбналия поток. Виждаше къде го пресичат следите.
На източния склон, по посока на крепостта, наклонът беше по-плавен. После се издигаше почти отвесно нагоре към хребета, по който бяха слезли и капитанът осъзна, че той е осеян с канари, достатъчно големи, за да скрият фургон, някои с такива размери, че върху тях растяха дървета.
— Мисля, че май избързах — започна той, но тогава тетивата на лъка на Гелфред с изщракване влезе в спусъчния механизъм. Ловецът гледаше към една грамадна скала, голяма колкото къщата на богат чифликчия. Над нея се издигаше пара, като дим от камина.
— Ето го там.
Капитанът не обърна глава.
— Благослови ни, света Дево, и сега, и в часа на смъртта ни, амин — изрече Гелфред и се прекръсти, а Червения рицар си пое дълбоко дъх и тихо издиша, борейки се с нервите си. Земята между тях и канарата беше покрита с уродливи храсти, повалени дървета и сняг. Много неприятен терен за коня му, ако се наложеше да го пресече в бой. Освен това не яздеше Грендъл, а ездитната кобила, която никога не беше участвала в сражение. Самият той не носеше броня.
„Аз съм идиот“ — каза си той и попита, без да се обръща:
— Гелфред, няколко ли са? Какво има надолу по склона?
Гласът на ловеца беше спокоен и младежът почувства прилив на обич към него.
— Мисля, че има още един — отвърна той. — Аз съм виновен.
— Това ли е убиецът, който търсим? — попита капитанът, доста горд от небрежния си тон. Ако му беше писано да загине днес, щеше да го направи като благородник. Тази мисъл му достави удоволствие.
Гелфред също беше смел човек.
— Онова горе е убиецът — отвърна той. — В името на христовите рани, какви са тези същества?
— Стой близо до мен — нареди капитанът. — Ти си ловецът, Гелфред.
Подкара кобилата на запад, следвайки следата. Мина край Гелфред, който яздеше толкова плътно зад него, че капитанът усещаше топлината на коня му. Щом слязоха по стръмния склон, вече не виждаше канарите, но чу, че нещо се раздвижи, и то с трясък. Чудовището се намираше от другата страна на потока, кобилата можеше да го достигне само с един скок. Той усещаше ужаса ѝ наравно със своя собствен.
Измина още пет метра, като я накара да забави ход с огромно усилие на коленете и волята си — тя искаше да побегне. Десет метра. Чу плясък, който му подсказа, че Гелфред пресича потока, вместо да го прескочи и понечи да обърне кобилата, която се възпротиви. Заби шпора в десния ѝ хълбок и тя се подчини.
Очите на Гелфред бяха огромни като тези на коня му.