Гавин се изплю.
— Да се бием тогава, сър. Кажете ми името си, а аз ще избера мястото и оръжието. Кралят обяви, че след два месеца ще има турнир, може би…
Още преди да довърши, другият слезе от коня, подаде юздите на Гастон и се обърна с изваден меч — боен, дълъг метър и двадесет.
— Бийте се тогава.
Гавин изквича. Не се гордееше с това, но беше без броня и носеше само ездитния си меч — качествен, но едноръчен. Единствената му функция беше да издава социалното му положение и да държи нехранимайковците на разстояние.
— Ан гард! — извика непознатият. Гавин посегна към меча си, извади го от ножницата в ръцете на Тома и го вдигна нагоре, като успя само да спре първия мощен удар на противника си. Намери време мислено да благослови забележителния си инструктор, след което исполинът отново замахна и той се дръпна встрани, позволявайки на по-тежкото острие да се плъзне по неговото като дъжд по покрив.
Бърз като котка, по-едрият мъж пристъпи напред, удари го в лицето със скритата си в бронирана ръкавица ръка и го повали на земята. Само това, че успя да извърне глава, спаси Гавин от унижението да плюе зъби по земята. Той обаче беше кралски рицар — претърколи се, изплю кръв, бързо се изправи и мощно замахна към слабините на противника.
Едноръчният меч има своите предимства в двубой с по-тежко острие — по-бърз е дори ако собственикът му е по-дребен. Гавин съсредоточи гнева си в него и замахна три пъти по три различни линии, за да смае великана с дъжд от удари. След третия оръжието звънна върху покритата с огледална броня китка на опонента му и боят щеше да приключи… ако той не беше покрит със стомана от главата до петите.
Гигантът го нападна и го принуди да отстъпи две крачки назад. Внезапно Тома изкрещя — не беше подготвен за бой и стоеше като истукан, но сега се опита да побегне и се оказа точно на пътя на господаря си, насред вихрушката от отбранителни удари. Гавин едва не падна, а мечът на по-едрия мъж се стрелна напред, пресече пътя на неговия и го заби дълбоко в Тома. Коравата ръка се обърна да погледне момчето, чиято глава бе разсечена почти наполовина, чужденецът го ритна в слабините и Гавин падна, превивайки се от болка. Огромният рицар обаче не прояви милост, притисна гърба му с коляно и завря лицето му в калта. После изби оръжието от ръката му.
— Предайте се — каза той.
Говори се, че северняците са упорити, отмъстителни хора. В онзи миг Гавин се закле, че ще убие този мъж, който и да е той, дори това да му струва и живота, и честта.
— Да ти го начукам — каза той, плюейки кръв и кал, а мъжът се изсмя.
— Според закона сте мой затворник. Ще ви отведа при краля, за да му покажа колко се нуждае от мен.
— Страхливец! — изрева Гавин, въпреки че част от него настояваше, че би било по-разумно да се престори на припаднал. Една ръка в стоманена ръкавица го претърколи по гръб и го вдигна.
— Преместете вещите си от стаята ми — каза чужденецът. — Ще се престоря, че не съм ви чул.
Гавин изплю кървава храчка.
— Ако си мислите, че можете да ме заведете при краля, без това да ви струва живота…
Русият мъж подуши въздуха.
— Убихте собствения си оръженосец — каза той, като си позволи лекичко да се усмихне при тези думи и Гавин за пръв път се уплаши от него. — Освен това е невъзпитано да наречете „страхливец“ някой, който ви е победил на дуел.
Гавин искаше да му отвърне като герой, но думите му бяха пропити с бяс, мъка, страх и болка.
— Ти уби Тома! Никакъв рицар не си! Може ли да нападнеш човек без броня? С боен меч? В странноприемница?!
Другият смръщи вежди и се наведе към него.
— Би трябвало да те съблека и да те дам на конярите да те изнасилят. Как смееш да наречеш мен — мен! — недостоен рицар? Жалко човече, аз съм Жан дьо Вреи, най-великият рицар на света и единственият закон, който признавам, е рицарският. Предай се или ще те посека на място.
Гавин погледна красивото му лице, недокоснато от гняв, бяс или каквато и да е друга емоция и му се прииска да го заплюе. Баща му би направил точно това.
„Искам да живея.“
— Предавам се — каза той, презирайки се за тези думи.
— Рицарите от Алба до един не струват — изсмя се дьо Вреи. — Тук ще властваме ние.
После всички слязоха от конете, оставяйки Гавин сам в двора с трупа на оръженосеца. Момчето беше съвършено мъртво.