Дьо Вреи погледна братовчед си.
— Съгласен съм. Напролет уговорката ни ще бъде друга.
Каруцата в центъра на колоната разсея графа.
— Всеблаги Йесу! — възкликна той. — Нима вашият затворник е сер Гавин Мюриен? Луд ли сте?!
Дьо Вреи обърна коня си толкова рязко, че Гастон зърна кръв по мундщука.
— Няма да търпя да ми говорите така, милорд! — категорично заяви дьо Вреи. Графът препусна напред, без да обръща внимание на хората си, които с мъка го догонваха и спря при каруцата.
Гастон внимателно наблюдаваше братовчед си.
— Няма да убиеш графа само защото те подразни — тихо каза той.
— Каза, че съм луд — сопна му се дьо Вреи със стисната уста и блеснали очи. — Лесно ще убием петдесетте му рицари.
— И накрая цялата страна ще бъде застлана с трупове — каза Гастон. — Ако старият крал наистина е изгубил петдесет хиляди души в онази битка преди толкова години, това кралство сигурно е почти безлюдно. Не може да убиваш всеки, който не ти допада.
Графът накара да пуснат албинския рицар от каруцата и да му дадат кон, а след това се върна назад със спуснато забрало, плътно заобиколен от хората си.
— Месир — каза той, — живял съм на Изток и знам как се е стигнало до това недоразумение. В Алба не се придържаме постоянно към върховенството на войната, месир. Всъщност, тук има нещо, което наричаме върховенство на закона. Сер Гавин е син на един от най-влиятелните лордове в страната, който е и мой съюзник. Всеки албинец би се държал като него. Не е бил длъжен да бъде с доспехи в онзи час — нито тук, нито когато си е почивал в хана. Той не е във война с вас, месир. Според нашите закони сте го нападнали вероломно и може да бъдете осъден за това.
Дьо Вреи направи гримаса.
— Значи законите ви извиняват безхарактерността и не ценят силата. Той избра да се бие и беше победен. Господ се произнесе по въпроса и няма какво повече да се каже.
Очите на графа едва се виждаха през забралото му и Гастон сложи ръка на оръжието си. Макар че говореше разумно, домакинът им бе поставил своята върху дръжката на бойния топор, закачен на седлото му, а рицарите му до един бяха заели поза, която подсказваше, че са готови за бой — наведени леко напред, опрели длани върху шиите на конете. Намираха се на крачка от кървавата баня, усещаше го.
— Ще му се извините за варварския начин, по който сте убили оръженосците му, в противен случай споразумение между нас няма да има. — Гласът на Тоубри беше суров, ръката му здраво стискаше секирата. — Чуйте ме, месир. Не може да го отведете в кралския двор. Достатъчно е кралят само да чуе какво е станало, за да ви арестува.
— В тази страна няма достатъчно войници, за да се справят с мен — отвърна дьо Вреи, а служителите на графа изтеглиха мечовете си. Гастон вдигна ръце, пришпори коня си и застана между двамата мъже.
— Господа! Станало е недоразумение, както всеки път, когато се срещат Изтокът и Западът. Братовчед ми е отстоявал правата си на рицар и благородник. Вие казвате, че този сер Гавин също е бил в правото си. Нужно ли е ние, които идваме толкова отдалеч, за да ви служим, месир графе, да платим за това неразумение? Всички сме разумни хора, способни на добра воля. Аз поне ще се извиня на младия рицар.
Гастон хвърли смразяващ поглед на братовчед си и на красивото лице се изписа разбиране.
— Е, добре — склони дьо Вреи. — Щом е син на ваш съюзник, ще му се извиня. Но, за бога, трябва много да се упражнява с меча.
Гавин Мюриен се беше опомнил достатъчно, за да натовари доспехите си на един кон и да се качи на друг. После последва спасителя си през строя, както дете следва майка си.
Графът вдигна забралото си.
— Гавин! — извика той. — Момче, обичаите на тези чуждоземни рицари са други. Лорд дьо Вреи ще ти се извини!
Албинецът кимна, а дьо Вреи спря коня си на значително разстояние от него. Гастон обаче се доближи.
— Рицарю — каза той. — Лично аз искрено съжалявам за смъртта на оръженосците ви.
Гавин отново кимна.
— Много любезно от ваша страна — отвърна той с равен глас.
— Колкото до мен — обади се дьо Вреи, — опрощавам откупа ви, тъй като графът настоя, че според вашите закони може да съм ви предизвикал нечестно.
Той изрече последната дума с усилие, сякаш някой я теглеше от устата му с рибарска кука. Облечен в лекьосаното си палто, с нос, разкървавен след цяла нощ, прекарана на колене насред двора, Мюриен изобщо не приличаше на герой. Дори не беше запасал рицарския си колан, а мечът му още лежеше на дъното на каруцата.
Той отново кимна.
— Разбирам — отвърна Гавин, обърна коня си и се отдалечи. Докато го наблюдаваше, Гастон се зачуди дали нямаше да е по-добре за всички, ако братовчед му го беше убил в двора на странноприемницата.