След това Хармодий отиде до една масичка и отвори чекмеджето, в което лежеше абаносова кутия със сребърен обков. Магьосникът обичаше красивите вещи и когато последствията от лошите заклинания бяха изпепелени души и смърт, присъствието им му помагаше да дойде на себе си и да се почувства по-уверен.
В кутията имаше комплект бронзови инструменти — компас, дебеломер, линийка без деления и благословен от свещеник молив със сребърна сърцевина в обвивка от стипца, глина и восък. Той го уви с конец, измери дължината на парчето с линийката и се помоли.
— О, Хермес Тризмегист — започна магът, продължавайки на арабски. Пречисти се, избистри мислите си и призова Бога, Сина му и пророка на магьосниците, докато друга част от ума му изчисляваше точната дължина на конеца, който щеше да му трябва.
— Не бива да правя това днес — каза той на най-дебелата котка, която изобщо не се заинтересува. После коленичи на пода, но не за да се моли, а за да рисува. Постави късче дърво в един улей, издълбан в каменната плоча и с треперещи ръце използва връвта, за да изпише съвършена окръжност, в която с помощта на линийка и меч изрисува пентаграма. Около външния ѝ ръб изписа призива си към Бога и Хермес Тризмегист на арабски и единствено мяукането на котките, които настояваха да ги нахрани, му попречи да се опита да свърши работата си още на секундата.
— Вие тримата сте идеалната подготовка за борба с демони — заяви той, докато ги хранеше с прясна сьомга от река Албин, купена на пазара. Докато ядяха, те не му обръщаха никакво внимание, а после се отъркаха в него с гласовити възгласи на вечна любов. Собствените му думи обаче го накараха да се замисли. Той отключи тежката дъбова врата на стаичката в кулата и слезе по сто двадесет и двете стъпала до всекидневната, където Мастиф, прислужникът на кралицата, четеше в едно кресло. Щом се появи магът, мъжът скочи на крака, Хармодий повдигна вежда и той се поклони. Старецът обаче бързаше и беше ужасно развълнуван, така че дребните неучтивости трябваше да почакат.
— Бъдете така любезен да ми измолите благоволението на кралицата, питайте я дали би имала добрината да ме посети — каза той и му връчи медна монета — отдавна уговорен знак между двама им. — И помолете перачката ми да намине — добави той и му даде шепа дребни сребърници, някои колкото пайети.
Мастиф ги взе и се поклони — беше свикнал с магьосника и странностите му, така че хукна, сякаш животът му зависеше от това.
Хармодий си наля чаша вино и я пресуши, взря се през прозореца и се опита да убеди сам себе си да изчака поне един ден. Кого щеше да го е грижа? Той обаче се чувстваше с десет години по-млад и когато се сети за онова, което му предстоеше да докаже, чашата затрепери в ръцете му.
Магът чу леките ѝ стъпки в коридора, стана и дълбоко се поклони.
— Виж ти — каза кралицата и присъствието ѝ сякаш изпълни стаята. — Тъкмо казвах на Мери, че ми е скучно!
Тя се засмя и гласът ѝ отлетя чак до най-високите греди.
— Нуждая се от вас, Ваша светлост — каза Хармодий с дълбок поклон, а тя топло му се усмихна и главата му се завъртя още повече. След това така и не можа да реши дали в чувствата му към нея има и похот — бяха силни, собственически, страховити и опасни.
— Решил съм да извърша призоваване, Ваша светлост, и бих желал да сте до мен, за да е по-сигурна ръката ми. — Той се наведе над нейната. — Надявам се, че ще бъде прекрасно.
— Скъпи ми старче — нежно го погледна тя и Хармодий усети недостатък в отношението ѝ. Тя го съжаляваше. — Ценя усилията ви, но не се преуморявайте, за да ме впечатлите!
Той не си позволи да изпита раздразнение.
— Ваше величество, извършвал съм такива призовавания безброй пъти. Винаги са изпълнени с опасности и също както с плуването, само глупаците се заемат с тях сами.
Представи си как плува с нея и преглътна мъчително.
— Съмнявам се, че мога с нещо да помогна на могъщ маг като вас. Аз усещам слънцето само върху кожата си, а вие — в самата си душа!
Въпреки това тя с желание тръгна към стълбите и го поведе нагоре. Стъпките ѝ бяха с половин век по-леки от неговите, но въпреки това когато стигнаха, Хармодий не се беше задъхал.
Кралицата свали пантофките си на площадката и влезе в стаята му боса, като се стараеше да избягва съвършено изписаните символи по пода. После спря и се загледа в тях.