— Сериозно ли е? — попита тя.
— Първо открихме мъжки труп. Беше облечен като войник — като бунтовник. — Той си пое дълбоко дъх. — Помните ли бунтовниците, игуменке?
Очите ѝ се отклониха от него, връщайки се в друго време.
— Разбира се — отвърна тя. — Любовникът ми загина в бой с тях. Да, за покаянието си има причина. Любовникът ми. Любовниците ми. — Тя се усмихна. — Старите ми тайни тук нямат стойност. Познавам бунтовниците, тайните слуги на Врага. Старият крал ги изтреби. — Тя вдигна очи към неговите. — Вие обаче открихте един. Или поне ми показахте листото му.
— Беше мъртъв — убит наскоро от един от своите. — Капитанът откри гарафата с виното и си наля втора чаша. — Бих се обзаложил, че е умрял няколко часа след сестра Хавизия, убит от свой съмишленик, в което няма никакъв смисъл. — Той поклати глава. — След това продължихме на запад, все по следата. — Капитанът седна, пак не особено деликатно, а игуменката не го изпускаше от очи. — Накрая открихме и чудовището. — Той се взря в нея. — Адверсарий… Знаете ли какво е това?
— Всеки от моето поколение знае какво е това. — За миг тя покри очите си с ръка. — Демон. Пазител на Дивото.
Капитанът продължително издиша.
— Смятах, че разказите за тях са преувеличени. — Той погледна през прозореца. — Така или иначе бяха два. Мога само да приема, че бунтовниците и демоните действат заедно. Ако е така, това не е случаен инцидент. Смятам, че предстои нападение, така изпитват силите ви. Ще приема, че целта им е крепостта, която наистина има огромна стратегическа стойност. Моля ви да пуснете войниците ми вътре, да затворите портите, да се подготвите за отбрана и да се запасите с храна. Повикайте и вашите хора, разбира се, и пратете вест на краля.
Игуменката дълго го наблюдава.
— Ако планирахте вие самият да завземете крепостта ми… — започна тя, но без да довърши.
— Милейди, признавам, че това би бил брилянтен ход. Признавам също, че не ми е чужд, бил съм се на изток, там така действаме. — Той сви рамене. — Това обаче е моята страна, милейди. Ако се съмнявате в мен, на което имате пълно право, само погледнете какво набиват стрелците ми пред вратата на лагера ни.
Тя погледна през прозореца.
— Може да ми кажете, че пред портите ви стои ангел небесен и обяснява на стрелците ви, че съм най-красивата жена от Хубавата Елена насам. Не виждам достатъчно добре, за да ви повярвам — отвърна тя. — Вас обаче ви виждам. Подушвам силата, която носите и вече разбирам и други неща, които прозрях.
— Вие сте астролог — каза той и си помисли: „Ама че съм глупав.“
— Да. А вие много, много ме затруднявате, сякаш разполагате с някаква… защита срещу моето изкуство. — Тя се усмихна. — Аз обаче не съм начинаеща, а и Бог ми е дал способността да виждам душите. Вашата е доста необичайна, както без съмнение знаете.
— О, Бог е тъй добър към мен — каза той.
— Присмивате се и сте изпълнен с горчилка, само че сме изправени пред бедствие, а аз не съм ви духовна майка. — Гласът ѝ се промени, стана по-остър и все пак по-дълбок. — Макар че бих могла да бъда, ако ми позволите. Нужен ви е духът Му. — Тя се извърна. — Вашата броня е мракът, само че е фалшива и ще ви предаде.
— Всички така казват — отговори той, — и въпреки това засега ми служи отлично. Нека ви попитам нещо, игуменке. Кой още е бил в онзи чифлик?
Игуменката повдигна рамене.
— Не сега.
Капитанът дълго я наблюдава.
— Кой още е бил там?
Тя поклати глава.
— Не сега. Не това е най-важното, когато предстои криза, докато аз съм на пост. Няма да се проваля. Ще удържа тази крепост.
Той кимна.
— Значи крепостта ще премине в режим на отбрана?
Игуменката кимна.
— Незабавно.
После взе един звънец, разлюля го и възрастната монахиня дойде веднага.
— Доведи главния страж и сержанта. И бий тревога — нареди игуменката с твърд глас, отиде до полицата над камината, отвори малка кутийка от слонова кост, инкрустирана с кръста на ордена на свети Тома и извади от нея къс млечнобяла брезова кора.
— Сигурен ли сте? — прошепна тя.
— Да.
— Трябва и аз да съм сигурна.
Капитанът се отпусна в стола си.
— Не бих могъл да си го съчиня. Казахте, че подушвате силата на фантазма върху мен…
— Вярвам, че сте надвили още едно чудовище. Възможно е също да сте открили мъртъв бунтовник. — Тя повдигна рамене. — Възможно е в крепостта ми да има предател. Само че отправя ли този зов, патронът на ордена ми ще дойде с всичките си рицари. И вероятно ще помоли краля да свика армията си.