Сега знае как се играе играта, но това знание я парализира с усещане за безсилие.
Понякога си мисли, че всичко се прави само за пари. Ако бе също толкова доходно и безопасно да се продават наркотици, собствениците сигурно щяха да се занимават с това. В други дни нещата й се виждат по-розови. Разбира взаимните зависимости така, както са я учили: комерсиализмът гарантира свобода на словото и демокрация, вестниците задоволяват нуждите на читателите, а печалбата осигурява следващите публикации.
Отпуска малко мъртвата хватка върху волана, опитва да се успокои. F 21 изчезва зад нея в дъното на правия път към магистралата. Набира номера на полицейския участък, но линията на инспектор Сууп е заета — и други чакат да се свържат с него.
Няма значение колко съм добра, казва си тя с горчивина, която не може да преглътне. Истината избуява и разцъфва, преди да я спре: Истината е без значение — важни са само фантазиите, които можем да извлечем от нея.
За да не пропадне в бездната на самосъжалението и да остане на линия, започва да задава на нещастната и все повече изпадаща в стрес телефонистка въпроси, свързани с организацията на участъка. Целта й е да я улиса в приказки, докато се освободи линията на Сууп.
— Мога да ви включа в списъка на чакащите — казва тя, след като инспекторът привършва поредния разговор.
И Аника е оставена на изчакване, но за щастие не й пускат задължителната музика. Точно сега електронната версия на „На Елизе“ би я докарала до лудост.
Вече е отминала кръговото на Бергнесет, когато нещо в слушалката прещраква и ето че редът й е дошъл.
— Какво да ви кажа — започва инспектор Сууп, — дължа ви цяла камара благодарности. Майката на Линус Густафсон се свърза с нас в седем тази сутрин, за да съобщи, че тайнственият свидетел от днешния брой на Норландски новини е нейният син. Каза още, че сте се опитали да го убедите да съобщи каквото знае на полицията или на някой възрастен. Това я е впечатлило. Синът й не бил на себе си от неделя насам нито е ял, нито спал като хората, нито искал да ходи на училище…
Обзема я осезаемо спокойствие.
— Радвам се да го чуя. Какво ще кажете за неговата версия?
— Не сме разговаряли лично. Откакто пуснахте новината по агенциите, не мога да мръдна от телефона, но хората ни са отишли с него на местопрестъплението и нещата сякаш се връзват.
— Бързо работите — хвали го Аника, като се опитва да му внуши, че е дълбоко впечатлена.
— Искали са да отидат по тъмно, за да бъдат условията максимално близки, а и за да избегнат журналистическия наплив. Изглежда са успели.
— И…? — пита тя, като спира на червено точно преди моста на Бергнес.
— Засега можем да кажем, че разследваме не просто непредумишлено причинена смърт и бягство от местопрестъплението, а съвсем умишлено убийство.
— Ще викате ли националния отдел по убийства?
Отговорът прозвучава неопределено:
— Ще трябва да изчакаме и да видим какво ще ни донесе първият ден, та…
Светва зелено и тя преминава кръстовището с Гранудсвеген.
— Бени е пуснал цяла поредица статии за тероризма през последните месеци — казва Аника. — Аз самата се връщам в момента от F 21. Мислите ли, че смъртта може да има нещо общо със статията му за тамошния инцидент или с някоя друга?
— Не искам да изпадам в догадки. Ще останете ли за малко така, моля?
Не изчаква отговор. Чува как слушалката удря с тъп звук бюрото, а после и стъпките му през кабинета, преди да затвори вратата.
— От друга страна обаче — продължава Сууп, след като отново взема слушалката, — тази сутрин си говорихме с капитан Петерсон за нещо, което ви касае.
Смаяна тя отдръпва крака си от газта.
— Не искам да го обсъждам по телефона. Ще имате ли време да наминете следобед?
Аника тръсва енергично ръка, за да изхлузи часовника изпод ръкава на горната дреха.
— Няма да мога, самолетът ми излита в два и петдесет и пет, а преди това трябва да мина през Норландски новини.
— Добре, ще се видим там. Съдебните експерти по случая са там и аз обещах да отида и да обсъдим какво точно да търсят.
Лицето на секретарката в приемната е подпухнало от плач. Аника подхожда предпазливо и с респект, ясно съзнавайки, че се натрапва.