— Сууп звъня, за да съобщи, че ще се видите тук, само че още го няма. Форшберг — казва мъжът, като се изправя и подава ръка. Дарява я с глуповата усмивка изпод русата си грива.
Аника свежда смутен поглед, осъзнала, че ръцете и са студени и потни.
— Как върви? — пита тя, колкото да каже нещо, и започва да разтрива лекичко глава с едната ръка, за да укроти гласовете.
— Сууп ни разказа как сте пипнали момчето на Густафсон — съобщава Форшберг, докато връща с въздишка купчина листове на мястото им върху една лавица. — Тук е пълна бъркотия.
— Днес е получил доста писма — обажда се Ханс Блумберг иззад гърба на Аника. — Тях видяхте ли ги?
Полицаите се споглеждат и дружно клатят глави.
— Къде са? — пита Форшберг.
— Оставих ги в неговата кутия долу, както обикновено. Да ги донеса ли?
Аника предпочита да слезе на долния етаж заедно с архиваря, вместо да се вре из краката на полицаите.
— Вие май не сте сред най-големите почитатели на Бени Екланд — забелязва Аника, докато Блумберг изважда купчината писма до покойния.
— Няма и причина да бъда — пуфти мъжът. — Кандидати за престижния му пост колкото щеш. Лично моето мнение за нашата репортерска звезда е леко нюансирано.
Тръгва обратно по стълбите. Аника следва жилетката с релефни мотиви.
— И какво е мнението ви?
Мъжът пъхти усърдно нагоре по стълбите.
— При нас е без значение кой на кого и какво е подшушнал. Има ли нещо, което си струва труда, нашият Биг Бен е налице. Винаги остава последен в редакцията, та да добави ред-два в някой чужд материал, а също и името си като съавтор.
— Това ли е прякорът му, Биг Бен?
— Имайте предвид, че го биваше много да изравя интересни материали това трябва да му се признае.
— Аника Бенгтзон? — донася се глас отдолу.
Тя се връща няколко стъпала и наднича зад ъгъла на стълбището.
— Сууп — представя се слаб мъж с посивяла коса. — Можем ли да разменим две думи?
Тя слиза на първата площадка и се ръкува с по-възрастния човек, вперила поглед в чифт очи, които за миг й се струват детински, светли и прозрачни.
— Обещал съм да поговоря с персонала, но това няма да отнеме много време — казва той. — Бръчките по лицето подсилват впечатлението за почтеност и уравновесеност.
— Изостряте любопитството ми — казва Аника, докато влиза в „Писма на читатели“, където написа статията си снощи.
Хрумва й мисълта, че той не е озлобен. Добър човек, върши онова, което намира за нужно, и останалите го оценяват. Солидна личност. Предлага стол на инспектора, а сама присяда върху ръба на бюрото срещу него.
— Високо ценим вашия принос към разследването от вчера — заговаря мъжът с тих глас. — Искам да кажа още, че бяхме изненадани от решението ви да отстъпите статията си. Норландски новини излиза доста по-рано от Вечерна поща в този град, така че вашето издание не съобщава първо новината.
Аника се усмихва, забелязала със задоволство, че ангелските гласове мълчат.
— От доста време се занимавате с пресата, личи си — казва тя.
— Затова разговарях с Петерсон от F 21 по повод една информация, с която разполагаме от известно време и която се чудим дали да не разпространим.
Тя усеща как адреналинът й напира от кръста нагоре към гърдите.
— Вече доста години имаме главен заподозрян по случая с взрива — казва тихо Сууп. — Млад мъж, който пристигнал в Люлео от юг в края на шейсетте, но е родом някъде от поречието на Турне. Активист в няколко леви групировки под кодовото име Рагнвалд. Имаме някои предположения относно истинската му самоличност, но не знаем нищо със сигурност.
Аника наблюдава мълчаливо инспектора. Тази смайваща информация я кара да настръхне.
— Ще възразите ли, ако записвам?
— Ни най-малко.
Тя вади химикалка и бележник и нахвърля набързо казаното от инспектора, но ръката й трепери толкова силно, че написаното почти не се чете.
— А какво ви кара да заподозрете именно този мъж?
— Рагнвалд изчезнал — отвръща Сууп. — Смятаме, че е заминал за Испания, където се е присъединил към ЕТА. Станал е професионален терорист, а нападението над F 21 е неговото майсторско свидетелство.