От адреналина пръстите започват да я сърбят.
— Ужасно бързам — проговаря тя. — Има ли някакъв начин да стигнем по-бързо?
Шофьорът й хвърля укорителен поглед през рамо.
— Поръчали сте такси, не танк.
Поглежда часовника с надежда трафикът да изиграе същия номер и на Q.
— След този светофар има автобусна лента — окуражава я шофьорът.
В четири без три минути таксито спира на Хамнгатан и пресечката с Регерингсгатан. Аника драсва един подпис върху фактурата и скача от таксито с увиснала от едното рамо чанта и разтуптени от притеснение гърди.
Уличното движение реве край нея, плиска вода и кал върху крачолите на панталона й. Всички банки и магазини вече са сложили коледна украса, в очите й блестят светлини. Взира се през суграшицата.
Много ли е закъсняла? Дали не е влязъл вече?
Тъмносиньо волво с тонирани стъкла спира пред Регерингсгатан 30–32. Забелязва го именно защото изобщо не се набива на очи. Знае, че той е вътре още преди умът й да го осмисли. Втурва се и заема позиция край входната врата, за да мине той покрай нея.
— Секретарката ми каза, че си се обаждала и си я преметнала — казва мъжът, като тръшва вратата на волвото. Колата потъва бързо и безшумно в колоната, погълната от валежа, абсолютно безразлична.
— Исках да разбера дали знаеш за серийния убиец — отговаря Аника, а по слепоочията й се стича ледена вода.
— За кой по-точно?
— Много смешно. — Усеща суграшицата да се топи по врата й. — Оня, дето изпраща цитати от Мао на жертвите си.
Q я гледа няколко секунди. Вижда как снегът се сипе по косата му и бавно се стича към веждите. Раменете на огненочервения му шлифер бързо потъмняват от влага. Голите му ръце несъзнателно стисват по-силно дръжката на куфарчето.
— Не те разбирам — заявява той и Аника усеща мраз, който я лъхва отвътре навън, вместо да стане обратното.
— Журналистът в Люлео. Момчето, което стана свидетел на неговата смърт. Общинският съветник от Центристката партия в Йостхамар. Нещо трябва да ги свързва.
Той прави няколко стъпки към нея, погледът на тъмните му очи е остър и внимателен, опитва да я заобиколи.
— Не мога да говоря сега — прошепва със свити устни.
Тя скача бързо надясно и му препречва пътя.
— Рагнвалд е, нали? — пита с тих глас, когато лицето му застава срещу нейното. — Върнал се е, нали?
Комисар Q я наблюдава няколко дълги секунди, а дъхът на двамата се смесва, преди да го отнесе вятърът.
— Един прекрасен ден ще си изпатиш от тая твоя прозорливост — отбелязва той.
— Цял живот си патя.
— Ще ти се обадя довечера. — Тя го пуска да мине край нея, чува го да говори в интеркома, чува щракването на автоматичната брава.
Накъдето и да се обърне, Ане Снапхане се оказва с лице срещу вятъра. В каквато и посока да тръгне, суграшицата я бие в лицето. Проклина по навик собствената си сговорчивост: приела е предложението на Мехмет Миранда да посещава детската градина в неговия квартал, вместо някоя по-близо до нея. Той си е постоянно у дома, докато тя не е, така че навремето изглеждаше логично.
Но не и сега, четири години по-късно, след като е прекарала осемнайсет хиляди часа в път насам-натам.
Самата детска градина е разположена в идилична околност — вътрешен двор на една от най-тихите и угледни улички в Йостермалм. Всичките приятелчета на Миранда носят шикозни аристократични фамилии.
Е, има и близначки с простосмъртното име Андершон, но пък те са дъщери на най-прочутата шведска актриса.
Взема последния ъгъл и там я пресреща вихрушка ледени иглици, които й секват дъха и почти я карат да се признае за победена. Спира да си поеме въздух, присвива очи и едва различава входа малко по-надолу по улицата, докато се подпира на стената до себе си.
Знае добре, че не вятърът и суграшицата я плашат. Нито пък някоя незнайна болест, дето ще нарекат на нейно име след смъртта й.
Заради работата е, и по-точно заради онова врящо гърне боричкания за власт, подклаждано от собствениците след основаването на Телевизия Скандинавия. Днес семейството, което притежава най-голямата компания за разпространение на филми в скандинавските страни и което по една случайност е собственик и на жалкия канал на Аника, буквално саботира всички преговори, провеждани от тях както с шведски, така и с чуждестранни филмови компании. Основополагащи за Телевизия Скандинавия споразумения са погазени едно по едно след осем и половина тази сутрин. Цял уикенд собствениците се занимават с това да заплашват съществуването, да не говорим за печалбите, на всяка независима филмова компания северно от Екватора.