— Знаеш ли защо му викат Рагнвалд?
— Това е кодовото му име от Люлео през шейсетте години. Запазва го като псевдоним, когато става професионален убиец, но в ЕТА вероятно се подвизава с френска националност. Смята се, че живее в пиренейско селце откъм френската граница, като я прекосява, когато стане нужда.
Аника чува разправията на децата откъм дневната.
— Значи наистина става професионален убиец? Нещо като Леон?
— Не, подобни типове съществуват единствено във филмите на Люк Бесон, но знаем, че взема участие в няколко поръчкови убийства. Трябва да свършвам, а и ти май имаш неща за оправяне у вас.
— Бият се заради някакъв плюшен тигър — отвръща Аника.
— Господи, насилието явно е твоята орис — отсъжда Q и затваря.
Доглежда Пипи с децата, по едно на всяко коляно, сетне им мие зъбите и прочита две глави от томчето на Астрид Линдгрен. Изпяват заедно три песни от Шведска песнопойка и децата се изчерпват като батерия за фенерче. Когато сяда да пише, главата й се върти от умора. Буквите плават върху дисплея, не е в състояние да се фокусира, в миг на пълно безсилие я обзема усещането, че пропада в някаква бездна.
Търсейки спасение от екрана, отива в банята, пръска лицето си със студена вода, след това отива в кухнята, за да кипне малко от нея, отмерва четири лъжички кафе в кафеварката и ги залива с врящата вода, притиснала здраво металния филтър. Взема кафето и чаша с емблемата на Федерацията на областните управи и сяда отново пред екрана.
Той е пуст. Още нищо не е написала.
Вдига телефона и звъни на Янсон.
— Нищо не мога да сътворя — оплаква се тя. Не става и не става.
— Ще стане. — Гласът на редактора е изпълнен с жизнеността на новинарския поток. — Имам нужда от теб. Можем да си помогнем взаимно. — Къде точно зацикли?
— Малко преди началото.
— Започни отпреди това. Първо. Имаме сериен убиец на свобода. Ето ти въдицата за първа страница. Започваш с обобщение, описваш подробно убийствата в Норланд, цитираш писмата.
— Нямам право — прекъсва го тя и написва „сериен убиец, описание Люлео“.
— Добре тогава, просто изложи балансирано, доколкото е възможно, информацията, с която разполагаш. Второ. Оповестяваш убийството на съветника в Йостхамар, това е новина и е известна само на нас. Версията на полицията, на съпругата. Убийство е, нали?
— И още как.
— Добре. Трето. Сега свързваш Йостхамар с Люлео и разказваш за напрегнатото полицейско издирване на убиеца. Разполагаш с първа страница и после с шеста, седма, осма и девета; също и карето за твоя стар терорист вече сме го подготвили.
Тя не отговаря, седи смълчана, заслушана в шумовете зад мъжкия глас, диктор от телевизора, телефонен звън, почукване на клавиатури истинска симфония от далновидност и цинизъм.
Вижда образа на Гунел Сандстрьом пред себе си, виненочервената й жилетка и меки бузи, и отново я обзема могъщо, безкрайно усещане за безсилие.
— Добре — прошепва тя.
— Нямай грижа за снимковия материал — добавя Янсон. — Тук ще се оправим. Имаше известни възражения по повод заминаването ти за Йостхамар без фотограф, но аз обясних, че си отишла наслуки и не си имала дори най-малка представа, че ще удариш десетката. Осигурихме снимки на фермата, жената не пожела да застане пред обектива, но имаме майката на момчето и главния редактор на Норландски новини вместо най-близък роднина. Репортерът не е имал голямо семейство, нали?
— Така е — отговаря Аника тихичко.
— Някаква възможност да снимаме писмата?
— Тази вечер? Трудна работа. Все ще нагласите нещо, след като сте наясно с всички подробности.
— Пеле! — виква редакторът към фотографите. — Студийни снимки на няколко писма. Веднага!
— Обикновени, с герба на Швеция и марка с хокеист. Листовете са разчертани, формат А4 от бележник с леко оръфани краища там, където са били откъснати, писано е с химикалка през ред, около половин страница текст.
— Друго?
— В никакъв случай не забравяйте да напишете, че писмата от снимките не са оригинали.
— Добре де, ясно. Кога ще имам твоя материал?
Тя поглежда часовника, стъпила отново здраво на крака.
— За кога го искаш?
26
Томас излиза от тъмното като в рог помещение на джазклуба на осветената улица с омекнали от бирата крака и гръмнала от музиката глава. Не си пада по джаз, повече харесва „Бийтълс“, но бендът от тази вечер бе добър, даровит и с подчертан усет към емоцията в своето изпълнение.