София Гренборг го дарява с усмивка, грижовна, дружелюбна.
— Радвам се, че дойде.
Томас се усмихва в отговор.
— И аз.
— Да поръчам ли такси?
Той кимва отново, а сетне поглежда ръцете си, изчаква търпеливо тя да отиде до телефона.
— До пет минути — казва София.
Томас допива кафето си: прекалено силно и твърде сладко. После става и оставя чашката върху сушилката.
Отива в антрето и бързо събира дрехите си, навлича ги с привични, точни движения.
Облякъл е вече палтото си и е взел куфарчето, когато тя се промъква зад гърба му ефирна сянка от парфюм и ябълков аромат. Обгръща го през кръста, допира буза о гърба му.
— Благодаря ти за тази вечер — прошепва София.
Той примигва няколко пъти, обръща се и я целува нежно.
— Аз ти благодаря — прошепва Томас.
София заключва след него, а той усеща погледа й през шпионката, докато се понася надолу с кабината.
Таксито му приближава безшумно през плътната снежна пелена, а той скача вътре, щом го забелязва. Казва адреса си от задната седалка: Хантверкаргатан 32.
Трябва да е задрямал, защото миг по-късно вече са пристигнали. Търси служебната дебитна карта и плаща с нея, събира си нещата с известно затруднение, затваря вратата на колата и спира за момент, за да погледне сградата.
В апартамента още свети. Мярва вътре някакво движение.
Аника е още будна, макар да е винаги толкова уморена вечер, след всичките тези години нощни смени.
Защо не си е легнала? Защо се щура от стая в стая?
Съществуват само две причини. Или още работи, или подозира нещо. А щом тези мисли се оформят един път в главата му, резултатът не закъснява.
Чувство за вина и разкаяние свиват стомаха му на топка, все едно го е ритнал кон, неохотно осъзнава постъпката си и това го парализира целия. Не може да диша; диафрагмата му се гърчи, всеки момент ще припадне.
Боже мили, какво направих?
Ами ако разбере? Ако научи по някакъв начин? Дали пък вече не знае? Ами ако някой ги е видял? Може би са се обадили вече? Може би са уведомили редакцията?
Диша на пресекулки и с известно усилие, опитва се да бъде разумен.
Да уведомят редакцията? Че кой би направил подобно нещо?
На път е да се побърка.
Постепенно се овладява и отново вдига поглед към прозорците. Сега в дневната е тъмно. Тя си ляга.
Може би усеща, че се прибирам. Може би се опитва да ме заблуди, че нищо не знае, макар всичко да й е ясно. Може да се престори на заспала, като вляза, и после да ме убие, докато спя.
И образът й изпъква в съзнанието му, с огън вместо коси, вдигнала с две ръце високо във въздуха стоманен прът, готов за удар.
Приплаква му се. Отваря входната врата и ум не му побира как ще я погледне. Изкачва двата етажа с приглушени стъпки и застава пред вратата, тяхната врата, огромните двойни двери с рисувано стъкло, които Аника намира за толкова красиви. Стои там разтреперан, с ключове в ръка, а стомахът му сякаш вибрира в ритъма на джазбенда, взира се във вратите с безумен поглед, докато дишането му се успокоява, нормализира се и той отново е способен да се движи.
В антрето е тъмно. Промъква се вътре и затваря безшумно тежката врата.
— Томас? — Аника надниква през открехнатата врата на банята, измъква четка за зъби от устата си.
— Как мина?
Той се стоварва върху пейката, усетил колосална празнота.
— Дяволско събрание. Всичко живо е като гръмнато.
Тя потъва отново в банята чува се да тече вода, шум от изплюване. Звуците проникват в антрето, където се усилват до такава степен, че му се налага да запуши уши с длани.
Тя излиза от банята, обута в черни прашки, едрите и гърди се полюляват.
— Може и да е било дяволско — казва тя, като сяда редом с него и отпуска длан зад врата му, — но никак не ми се вярва тази смърт да има нещо общо с политическите възгледи на дявола. Убедена съм, че поне за това можете да бъдете спокойни.
Той я поглежда, усетил допира на гърдата й, напиращите сълзи в очите си.
— Откъде си толкова сигурна?
— Никой нищо не знае засега — отвръща тя, но зад цялата работа определено се крие нещо значително по-голямо от общината на Йостхамар.
Целува го по бузата, поглажда ръкава на палтото му и става.
— Тази вечер съм като някаква попивателна. Изпих към двеста литра кафе.