— Трябва ли непременно да сме в стола? — пита тя, докато се оглежда подозрително в непривично сърдечната за нея обстановка.
Берит окачва палтото на рамене и оглажда гънките с длан.
— Можем да излезем, ако много държиш, но току-що минах край Седемте плъха и вътре нямаше жива душа. А долу днес предлагат пържено пиле с кашу.
Аника гризе нокътя на левия си показалец, докато премисля, а сетне кимва.
— Къде си ходила? — пита тя, докато се спускат по стълбите.
— Вървят слухове за реконструкция в кабинета — отвръща Берит, докато бухва с пръсти смачканата от шапката коса. — Няма много време до изборите в ЕС и ако премиерът възнамерява да прави рокади, трябва да ги направи сега.
— И? Кой ще изгърми този път? — пита Аника вече в стола, с розов пластмасов поднос в ръце.
— Ами Бьорнлунд, като начало. Тя е най-скапаният министър на културата, откак се помним. За девет години не си е отворила един път устата с някакво предложение. Говори се, че връщат Кристер Лундгрен от изгнанието в „Шведска стомана — Люлео“. — Берит отваря бутилка слабо алкохолна бира.
— Вярно?
— Ами той всъщност никога не е излизал от съвета, така че министерският пост вероятно винаги го е имало като алтернатива.
Аника кимва. Преди няколко години тя самата е споделила с Берит съображенията си относно оставката на Кристер Лундгрен, показва й документи, от които пределно ясно личи, че министърът на търговията дори не е бил в Стокхолм в нощта, когато убиха Юсефин Лилеберг. Бил е на среща с някого в Талин, Естония. Среща от толкова деликатно естество, че би предпочел да му отправят обвинение в убийство, вместо да разкрие самоличността на човека, с когото се е срещнал. Според Аника и Берит обяснението може да бъде само едно: Кристер Лундгрен се е жертвал заради партията си. С кого и за какво е разговарял в Талин така и няма да стане известно. И го бе казала на Карина Бьорнлунд.
Сторила бе грешката да се домогне до коментар от Кристер Лундгрен, като разкаже историята на прессекретаря му. Никакъв отговор. Вместо това, Карина Бьорнлунд най-неочаквано стана министър в кабинета.
— Тъпият ми въпрос й отвори пътя към министерския пост — казва Аника.
— Вероятно — отвръща Берит.
— Което означава, че съм лично задължена на цяла Швеция за нищо негодната ни културна политика, нали?
— Именно — съгласна е Берит. — За какво искаше да ме видиш?
— Проучвам миналото ти. Каква е тая Декларация от 9 април?
Берит дъвче с пълна уста и добива замислен вид. Поклаща глава.
— Представа нямам. Защо питаш?
Аника допива водата си.
— Прочетох го в интернет — текст към една снимка. Някакви юноши от шейсетте години искат да вдигнат масите по призива на Председателя Мао.
Берит престава да дъвче и се вторачва в нея.
— Напомня ми за бунтовниците от Упсала. — Оставя приборите на масата, прокарва език по устните и кимва сякаш на себе си. — Да, това ще е — допълва тя. — Излязоха с някаква декларация през пролетта на шейсет и осма. Не мога да се закълна, че е точно от 9 април, но наистина проявиха невероятна активност онази пролет.
Засмива се и клати глава, а после взема ножа и вилицата и продължава да се храни.
— Какво? — обажда се Аника. — Кажи.
Берит въздъхва усмихната.
— Нали съм ти казвала как ни заплашваха по телефона във Виетнамски бюлетин? Бунтовниците от Упсала си бяха истински полуидиоти. Всеки ден провеждаха на конвейер безкрайни срещи на различни места. Започват в един на обяд, за да откарат до след полунощ. Мой приятел отиде веднъж и после каза, че цялата работа няма много общо с политиката, а повече приличала на религиозна оргия.
— Фанатици?
Берит мушва още една хапка в устата си и я прокарва с малко вода.
— Наподобявало нещо такова, да. Поне в очите на някои хора. Всички присъстващи били всеотдайни маоисти. Ставали един по един, за да споделят как мислите на Мао имали въздействието на атомен взрив върху тяхното съзнание и дух. Всяко такова изказване се посрещало с бурни овации. От време на време давали почивка за по някой сандвич с бира, а след това продължавали с лични излияния.
— Какви например? Какво са говорели?
— Цитирали Учителя. Който се опита да вмъкне собствени разсъждения, мигом бивал обвиняван в пристрастия към буржоазния език. Като единствено изключение се допуснало „Смърт на фашистите в редовете на Комунистическата асоциация на марксистите-ленинци“.