— Де да знам. Защо?
— Сега къде живее?
— Някъде из северните предградия.
— Омъжена?
— Живее с някакъв. Няма деца. Какво ти е влязло в ума?
Аника се полюлява на пети и пръсти, отърсва шумотевицата от главата.
— Просто питам. Трябва да проверя едно старо съобщение за брак.
— За брак? — повтаря като ехо Берит, докато Аника я напуска.
Обратно в стаичката, тя сяда пред екрана и чака пулсът й да се успокои. Сетне вдига ръце и ги оставя бавно да разкрият истината.
Започва с официалния сайт на правителството и зарежда PDF файл за министъра на културата. Появява се физиономията на Карина Бьорнлунд, изкривена в усмивка и придружена от сведения относно поверените й ресори: културно наследство, изкуство, печатни издания, радио и телевизия, верски общности.
В биографичния раздел е отбелязано, че е родена през 1951 година и израсла в Люлео, а сега живее с партньора си в Книвста.
Нито дума за Карлсвик, отбелязва Аника и кликва върху връзката с информационната страница.
Търси на Карина Бьорнлунд Книвста в данните от общо преброяване и намира един резултат — родена през 1951 година жена. Отива по-нататък, към името на общината, в която е родена.
Долен Люлео.
Засмуква буза, дланите я засърбяват. Трябва да рови по-надълбоко. Влиза пак в търсачката и прави обща проверка на Карлсвик и Долен Люлео. Излизат деветнайсет резултата. Най-отгоре се мъдри житейската история на един точилар, някой си Олоф Флак от Хелестрьом (1758–1830), днес в община Норферден, Питео. Аника задълбава в неговата страница, за да установи, че сред потомците на точиларя има някаква Беда Маркстрьом, родена през 1885 година, която се установява в Карлсвик, Долен Люлео.
Търси карта и намира мястото.
Карлсвик е селце край самия Люлео, отвъд реката.
Обляга се назад и чака информацията да попие в съзнанието. От това я засърбява главата, устата й пресъхва, пръстите барабанят нервно по бюрото. Нахвърля основното в бележника, а сетне набира вътрешния номер на главния редактор.
— Имаш ли минутка време?
29
Залата за конференции на седмия етаж във Федерацията на областните управи мирише на спарено. Кафеени изпарения и воня от угарки се смесват с миризма на пот от мъже на средна възраст с вълнени сака. Томас обърсва чело. Несъзнателно пъха показалец под възела на вратовръзката и го разхлабва за повече въздух.
Това е първото събиране на работната група, което означава, че още няма структуриране и йерархия. Първоначалното всеобщо доброжелателство преминава постепенно в маркиране на територия и това става все по-ясно с напредване на времето. Ще е нужен поне още един заседателен маратон, преди да постигнат нещо съществено.
Съвместният конгрес на Федерацията на областните управи и Съюза на общините, проведен през юни в Норшьопинг, трябваше да разгледа един твърде сложен и много важен проблем. Двете групировки щяха да вървят всяка по свой път, но при няколко съвместни сесии. Главният въпрос е дали да се слеят. Общата и главна тема на конгреса бе „Гражданинът и бъдещето“.
Томас отваря широко очи, взира се в програмата.
Нямаше как да го избегне. София е с него навсякъде. Съзира я между редовете на предложенията за дългосрочни програми, чува токчетата й да потропват из документацията за сътрудничеството и по разпратената до членовете на Федерацията на общинските управи информация за конгреса.
Томас се обляга назад, заслушан в дългия списък директиви, четен от директора по комуникациите, оставя погледът му да обхожда участниците.
София в костюм на тъничко райе и копринена блуза, разпуснала ябълкови коси, стои край прозореца. София с дантелен сутиен и полуотворени устни, облегната върху черната дъска. София без гащички, яхнала проекционния апарат.
Прокашля се и клати глава в опит да върне мислите си към действителността.
В отдалечения край на масата седи директорът по информационните въпроси, който е председател на работната група и един от отговорниците за цялостния ход на проекта. Сътрудниците, натоварени с организационните и административни задачи, доливат кафе по чашите и се суетят около бързо втвърдяващите се сладки. Останалите са се събрали в близост до прозорците, притиснали здраво гърбовете на саката си към облегалките, напрегнали сили да не проличи колко много им се ще да се прозеят.