— Направо ми разкажи — обажда се той и Аника отпуска бележника в скута си. Бори се с неудържимо усещане, че пада към пода, който се люшка като обезумял.
— Името на терориста е Йоран Нилсон — проговаря Аника. — Роден е в Саттаярви край река Турне през четирийсет и осма, син на лестадиански пастор.
Взема записките и ги прелиства.
— На деветнайсет отива в Упсала и записва теология, присъединява се към Революционното движение през пролетта на шейсет и осма и става маоист. Зарязва учението и се връща в Норботен, където работи за църквата. Присъединява се към маоистка група в Люлео под кодовото име Рагнвалд, но, изглежда, загубва вяра, понеже се жени с граждански ритуал. По един или друг начин е свързан с диверсията във F 21, макар полицията да смята, че не е участвал лично. Изчезва от Швеция на осемнайсети ноември шейсет и девета и оттогава не са го виждали. Сватбата, която е насрочена за двайсети ноември в Общината на Люлео, само два дена след нападението, е отменена.
Шюман кима бавно.
— Заминава за Испания, където става професионален убиец на ЕТА — допълва той, загледан към разтворения върху допълнителна масичка вестник.
Аника вдига ръка и притиска здраво и двата крака към пода, за да запази равновесие.
— Интересното тук е F 21 — казва тя.
— Не каза ли, че в този случай полицията не го брои. Че не той е провел операцията?
Тя преглъща и кимва безмълвно.
— Кой тогава гръмва самолета? — пита Андерс Шюман с безучастен глас и все така скръстени ръце.
Тя продължава да мълчи известно време, а най-накрая казва:
— Карина Бьорнлунд, министърът на културата.
Главният редактор не трепва. Ръцете му остават една връз друга над копчетата на ризата, тялото му запазва същия ъгъл, очите са като стъклени, но въздухът в помещението изведнъж посивява, дишането се затруднява.
— Предполагам — проговаря Шюман след безкрайна пауза, — че си се снабдила с дяволски непоклатими доказателства за подобно обвинение.
Аника прави опит да се засмее, но от гърлото й изригва кух кикот.
— Не точно, но тя наистина изглежда най-вероятният извършител.
Шюман се надига внезапно, привел тяло напред, за да използва бюрото като опора, става и тръгва през помещението, без да поглежда Аника.
— Не съм сигурен, че искам да го чуя.
Аника почти е станала от мястото си, за да го последва, но стаята внезапно застава под наклон. Тръшва се обратно на стола и взема записките си.
— На местопрестъплението са открити следи от обувки трийсет и шести размер. Трябва да са оставени или от дете, или от дребна жена, като от тези две алтернативи втората е много по-вероятна. Жените рядко се захващат с тероризъм, освен ако не са с мъжете си. Рагнвалд планира операцията, а годеницата му я провежда.
Шюман преустановява неспокойния си ход и обръща лице към нея, отпуснал ръце покрай тялото.
— Каква годеница?
— Двамата са на път да се оженят, църковният секретар Йоран Нилсон от Саттаярви и Карина Бьорнлунд от Карлсвик. В общинската служба на Долен Люлео. Проверих всички Йоран Нилсон и Карина Бьорнлунд в националния адресен регистър и само тези двама отговарят на всички показатели.
— Терористът и министърът на културата?
— Терористът и министърът на културата.
— Дето ще се женят два дена след атентата?
Аника кимва, без да сваля поглед от видимо смаяния си шеф, а подът отдолу е отново неподвижен.
— Откъде знаеш?
— От едно съобщение за сватбено тържество, публикувано в Норландски новини по-малко от четири седмици преди нападението.
Андерс Шюман скръства ръце, започва да се люлее на пети и забива поглед в тъмните прозорци към руското посолство.
— И ти си напълно сигурна, че през есента на шейсет и девета година Карина Бьорнлунд е възнамерявала да се омъжи за човек, който ще се превърне в професионален убиец?
Тя се прокашля и кимва, а главният продължава да нарежда.
— И нашият министър на културата унищожава държавна собственост, убива редови войник и ранява втори заради едната любов?
— Не знам точно, но звучи логично — отвръща Аника.