— Лош ден на бойното поле? — пита домакинът, докато присяда от другата страна на масичката.
Председателят на борда опипва ключалката на своята чанта и ноктите му драскат метала с неприятен за ухото дразнещ шум.
— Веднъж печелиш, веднъж губиш — отвръща неопределено той. — Добрата новина за теб е, че май печеля на твоя фронт. Току-що идвам от среща в Асоциацията на вестникарските издатели. Предложих те за следващ председател от Нова година. Старият не свърши никаква работа, така че бе налице общо съгласие за необходимостта от промяна, а моето предложение срещна изненадващо слаба съпротива. Никой не възрази сериозно, нито от издателите, нито от директорите.
Венергрен изглежда истински изненадан.
— Може би са били в шок от предложението — обажда се Шюман, докато секретарката му внася поднос, отрупан с чаши и бисквити.
— Не мисля така — отвръща председателят, като грабва една бисквита с джинджифил, преди подносът още да е допрял масата. — Изпълнителният директор те нарече колективен капиталист. Имаш ли представа какво иска да каже?
— Зависи от това дали тонът е бил положителен, или не — избягва отговора Шюман.
Херман Венергрен отпива предпазливо от кафето със свити устни и вирнато кутре. Сръбва малка глътка и казва:
— Възможно е останалите групи да набират сили. Още е рано да отваряме шампанското, но ми се струва, че ще съумея да те прокарам. А седнеш ли един път на председателското място, искам още при първото заседание да повдигнеш един въпрос, който е от първостепенно значение за нашите собственици.
Андерс Шюман се обляга назад в стола, напрегнал всички сили, за да запази безучастен израза на лицето, докато истинската причина за това издигане започва да се очертава кристално ясна в съзнанието му: от него се очаква да стане инструмент за въздействие от страна на собствениците върху решенията на уж безпристрастния и аполитичен форум, какъвто се предполага, че е Асоциацията на вестникарските издатели.
— Разбирам — проговаря безстрастно той. — И какъв е въпросът?
Венергрен дъвче бисквита с карамел.
— Телевизия Скандинавия — съобщава той и бръсва няколко трохички от ъгълчетата на устата си. — Наистина ли ще допуснем американски капитали в нашите честоти без предварителни сериозни дебати?
Вторият фронт, казва си Шюман — там, където губим. Старчето е истински разтревожено.
— Мислех, че въпросът вече е бил обсъден на всички инстанции — проговаря той, без да е сигурен дали трябва да се подразни от опита да бъде манипулиран като лобист, или да се престори, че му харесва.
— Е, да, разбира се — отвръща Херман Венергрен и бърше пръсти със салфетка. — Колко статии имаме по въпроса във Вечерна поща?
Андерс Шюман се изправя, вместо да повиши глас, и сяда зад бюрото си.
Никога до този момент семейството собственик на вестника не е оказвало натиск върху него да пише по въпроси, засягащи икономическите им интереси. Мигом разбира колко значим и болезнен за тях трябва да е този за пускането на американския телевизионен канал.
— Предпоставка за спечелване уважението на гилдията е при всякакви обстоятелства да следвам критична и независима линия спрямо интересите на собствениците — казва той, като взема безцелно една химикалка.
— Естествено — отвръща Херман Венергрен и става на крака. Взема чантата и закопчава палтото си. — Независима в очите на всеки външен наблюдател. Но ти не си глупак, Шюман. Много добре знаеш за кого работиш, нали?
— За журналистиката — казва Андерс Шюман, усетил, че започва да се нервира. — За истината и демокрацията.
Херман Венергрен изпуска уморена въздишка.
— Да, да. Само че ти е ясно и какъв е залогът, нали? Как, по дяволите, можем да се отървем от Телевизия Скандинавия?
— Като не допуснем да получи лиценз — отвръща начаса Шюман.
Венергрен въздъхва с облекчение.
— Очевидно. Само че как? Вече опитахме какво ли не. Правителството не се поддава. Този американски консорциум отговаря на абсолютно всички изисквания за цифрова мрежа. Предложението влиза в парламента идния вторник, а Министерството на културата няма да седне да променя изискванията само защото на нас ни е кефнало.
— Толкова скоро? — учудва се Шюман. — Значи, работата е опечена?
— Цялата предварителна процедура е отдавна приключила, но нали знаеш каква е министър Бьорнлунд? При нея поначало е трудно да стане каквото и да било, да не говорим за навреме. Проверихме в парламентарната служба по печата — още не са получили решението.