— Добре, давай тогава по-бързо към къщи, да те завием едно хубавичко в леглото, нали така, деца?
Извръща глава и съзира децата, настанени в специални седалки отзад. Усмихва им се немощно.
— Здравейте, милички. Обичам ви.
Сряда, 18 ноември
31
Мъжът преминава с плавни движения покрай рецепцията на къмпинга. Тялото му се плъзга като вода, разумът е остър като бръснач. Усеща се силен и корав. Краката пружинират по познатия начин, мускулите се съкращават и разпускат. Пълни дробове и усеща леко боцване в стомаха, докато диафрагмата се разтяга. Въздухът е някак особен, далечно познат по тия места, подобно на отдавна забравена песен от детството, която изведнъж дочуваш да се носи от пращящо радио в далечината.
Внимателно, казва си той и спира. Хладнокръвие и бдителност.
Поглежда нагоре и примижава срещу небето. Една-две безформени снежинки се мъчат да стигнат земята, подскачат непохватно през пластове въздух.
Дошъл е тук, у дома, за да се събере отново със семейството. Не е хранил никакви надежди относно района и пейзажа. Напълно ясно му е как механизмите на капитализма смилат култура и инфраструктура и затова е толкова изненадващо радостното чувство, нахлуло при вида на скупчените къщи, прихлупеното небе и безлюдните, смълчани борови гори. Дори промените не крият заплаха; той знае, че окупаторите не са останали бездейни, докато го е нямало.
Пресича пътя към мястото, дето живееше момичето — редица порутени работнически жилища с външни тоалетни и без топла вода. Пита се дали е попаднал където трябва. Трудно е да се каже. Карлсвик е променен, както се е опасявал, но и както не е могъл да си го представи. В крайградската пустош, покрита от дебел килим боровинки през лятото на онази шейсет и девета година, върху който се търкалят с Карина, докато не се натъкват на някакъв мравуняк, сега се извисява ивичесто бледосиньо-бяло чудовище от бетонни панели, което претендира да е най-голямата покрита арена в Северна Европа. Не му трябват доказателства за това.
При реката, където се гонеха из руините на старото пристанище и складовете за дървен материал, сега се кипри четиризвезден къмпинг с китни дървени къщурки. Настанил се е в една от тях.
Суровият зимен въздух ухае на бълбукащи води, потекли към Ботническия залив, и той съзира пред себе си града върху отсрещния бряг, спомня си всичките стари боклуци, обрамчили речния бряг по времето на дъскорезниците. Пита се дали е останало нещо, дали боровете най-после са се свлекли в реката от високите пясъчни скатове.
Продължава направо, леко и уверено, крачи по грижливо почистените от сняг улици, покрити със заледена корица ситен чакъл и борови иглици. Оставените от снегорина коловози са прави и успоредни, къщите наоколо — съвършено непознати.
Целият район е обновен с една живописна амбиция, запазена за културния елит и висшите държавни чиновници. Множеството редици работнически къщи са с ремонтирани покриви, запазили своите ръждивочервеникави и жълтеникави цветове, само че в блестящ пластмасов вариант. Дърворезби белеят в оловносивата светлина, геометрично съвършени прозоречни рамки говорят за скъпоструващи замени с най-качествено дърво. С многоцветните люлки на детската площадка, акуратно подредени контейнери за разделно събиране на отпадъци и до сухо изстъргани стълби пред входните врати, в цялата картинка има нещо фалшиво и по декадентски излишно.
Пустота и мъртвило. Долавя кучешки лай, една котка скача върху снежна преспа в далечината, но Карлсвик не живее; това е някакво огледално отражение, предназначено да покаже, че хората, които го обитават, се смятат за щастливи.
Спира по средата на тази мисъл, сещайки се, че тогава, както и сега, съдбата на обикновените хорица зависи от едрите капиталисти.
Излиза на Диспонентвеген и мигом съзира нейната къща с червена фасада, лъстива като влажните устни на някоя пачавра, а погледът му автоматично скача към прозореца й на втория етаж. Пред него има зелена решетка, а на покрива — подобна на гигантско насекомо антена.
Неговото момиче, неговата Червен вълк.
Жените все го мислят за срамежлив и затворен, нежен и внимателен любовник. Единствено с Карина беше наистина велик. Само с нея механиката на любовта се превръща в чудото, което трябва да бъде. С нея и приятелите й той успя да изгради свое собствено семейство, останало в сърцето му през всичките изтекли оттогава години и секунди.