Хладилникът мърмори с дълбок и постоянен глас, с един полутон по-ниско от вентилационната инсталация от съседния покрив. Отнякъде пропълзява миризма на пържено. В близкия ресторант загряват котлони и тигани, приготвят днешния обяд. Автобуси стенат и ръмжат при спирката на Хантверкаргатан, сирените откъм пожарната при парка Крунуберг надигат глас и пак замлъкват.
Обзема я внезапна паника.
Не мога повече.
И мускулите по цялото тяло се напрягат, звуци и дишане заглъхват.
Нищо ми няма, убеждава се тя. Просто така ми се струва. Не се задушавам, а тъкмо напротив. Това е хипервентилация, но ще отмине, само търпение, трябва да се успокоя.
А подът се надига все по-близък, притиска бедрата и лактите й, докато накрая се оказва вторачена в пространството под миялната за съдове.
Той въобще не ме брои за човек, казва си Аника в настъпилия миг яснота, който връща обратно звуци и цветове. Шюман не ме разглежда само като репортер; той ме лишава от чест и човешко достойнство. Никога не го е правил. Сигурно е жертва на неподозирано вътрешно желание да се утвърди. Да бъде приет. Мен не ме приемат. Но той не може да застане на моя страна точно сега, защото ще му струва прекалено скъпо.
Изправя се и усеща, че си е ударила коляното. Ръцете и краката я болят — белег за това, че е погълнала прекалено много кислород. Пристъпите на паника не са я спохождали от години. Забравила е за тях, откакто са се родили децата чак до момента, когато я хвана Бомбаджията. Сега я нападат през неравномерни интервали, със същата сила и ужас, както преди.
Дали не трябва да пия антидепресанти, пита се тя.
Знае, че Ане Снапхане крие цял голям флакон с такива в банята си там, в Лидингьо.
Просто си въобразявам, казва си тя. Уплашена съм от собствения си страх. Всичко е на психическа основа. Ако го изкарам на светло, ще изчезне. Ако страховете ми видят светлина, мигом ще се стопят.
Подпряна така върху машината, Аника усеща как тялото й отново се стабилизира.
Знае, че е права. Съществува връзка между Рагнвалд, министъра на културата, атентата във F 21, смъртта на момчето, журналиста и съветника.
Освен това й е ясно, че повече няма право да се занимава с тая история. При никакви обстоятелства.
Не искам и дума повече да чувам по този въпрос.
Добре, по време на работа няма. Но ако се обадя тук-там от къщи, докато съм в болнични, това не се брои.
Отива в спалнята и се облича, после се връща в кухнята, за да направи кафе, без да почиства свинщината, оставена от Томас и децата. Само смита всичко в единия ъгъл на масата и сяда с чашата кафе пред купчина листове и рекламна химикалка от Съюза на общините.
Трябва да научи повече подробности около терориста и министъра, за да сглоби цялата картина. Има интернет у дома, но модемът с безнадеждно остарял. Томас поиска да го смени с по-съвременен, но тя не позволи — и без друго кисне прекалено дълго пред компютъра.
Да проверя църковните книги, отбелязва си тя; минало и родители.
Цялата публична информация за министъра, като се започне от пощата, после пътувания, официални изяви, изказвания, имуществен регистър, търговски регистър и така нататък.
Да прочета повечко за ЕТА и лестадианството.
Преглежда краткия списък.
За днес стига.
Вдига слушалката и моли справки да я свържат с общинската служба в Саттаярви, колкото да установи, че такава няма. Пита за номерата на всички местни служби с телефонния код на Паяла и освен на общината в самата Паяла, получава на тези в Юнесуандо и Терендьо.
Саттаярви е в района на Паяла.
Йоран Нилсон е роден на 2 октомври 1948 г. като единствен син на Тойво и Елина Нилсон. Майката е регистрирана там на 18 януари 1945 г. като родена в Шексхолм. Двойката сключва брак на 17 май 1946 г. Бащата умира през 1977 г., а майката — през 1989 г.
Записва си всичко това и благодари за информацията.
Шексхолм?
Ще трябва да използва компютъра все пак.
Кекисалми, известен още като Шексхолм, се оказва разположен край устието на река Вуоксен, при вливането й в Ладожкото езеро върху Карелския провлак, недалеч от стария шведски град Виборг.
С две думи, в днешна Русия.
От уебстраницата на общината в Люлео намира връзка към друга, пълна с изобилна информация за района.