През пролетта на 1944 година Карелия е завладяна от Съветския съюз и цялото местно население напуска. Четиристотин хиляди изселници бягат във вътрешността на Финландия, а част от тях отиват още по-нататък, в Швеция.
Вторачва се в екрана.
Етническо прочистване, казва си Аника. Концепцията е стара като света. Само терминологията се променя.
Означава ли нещо това? Важно ли е обстоятелството, че майката на терориста е прокудена от своя дом със силата на руското оръжие?
Не е ясно. Може би.
Излиза от системата и набира номера на общината в Долен Люлео. Винаги е за предпочитане да прави подобни проучвания по телефона, за да не усъмни никого с любопитната си, нахална муцуна.
Карина Бьорнлунд е родена на 9 септември 1951 г. като второто от трите деца в брака на Хилма и Хелге Бьорнлунд. Двамата се развеждат през 1968, като майката сключва втори брак и живее понастоящем в Люлео, на Стургатан. Бащата е починал. Братята й се казват Пер и Алф.
Какво й дава всичко това?
Абсолютно нищо.
Благодари на общинския секретар и се изправя, известно време нервно обикаля из апартамента, преди да грабне отново слушалката и да набере номера на Норландски новини.
— Ханс Блумберг не е на работа днес — уведомява я кисел глас.
— Свържете ме с документацията все пак — настоява Аника бързо, преди да е чула още една тирада за Европейския съюз.
Обажда се млад женски глас.
— Ясно ми е, че определени фактори ни налагат да сътрудничим на Вечерна поща, само че никой не ни пита дали имаме време за това — заявява жената с напрегнат глас. — Можете да получите паролата и след това сама да се поровите в архива ни чрез мрежата.
Тая трябва да успокои малко топката, ако не иска да свърши като Ханс, решава Аника.
— Онова, което търся, надали може да се намери по този начин — казва тя на глас. — Интересувам се от най-ранни изрезки във връзка с Карина Бьорнлунд.
— Коя? Министърката ли? За нея имаме цели километри изрезки от вестници.
— Най-ранните от тях. Можете ли да ми ги пратите по факса?
Оставя домашния номер, като си отбелязва наум да включи факсовия апарат.
— Колко ще искате? Първите сто?
Аника се замисля за миг.
— Първите пет ще свършат работа.
Разнася се дълга въздишка.
— Добре, но не преди обяд.
Затварят и Аника се отправя към кухнята. Почиства оставеното след закуска, проверява съдържанието на фризера и решава да приготви пилешки филета в кокосов сос за вечеря.
След това се обува и облича якето.
Трябва да изляза, да подишам.
Купува претоплени в микровълнова фурна спагети с бекон и гъби от денонощния на Флеминггатан и започва бавно да се храни с пластмасова лъжица, докато пресича Кунгсбрун в посока към центъра на града.
Пуска празната картонена чиния на ъгъла на пресечката Васагатан и Кунгсгатан, после забързва към Хьоторгет. Забавя малко ход само при Дротнинггатан, единствената истинска пешеходна зона по европейски образец в Стокхолм, с нейната невероятна смесица от рай и ад. Амбулантни търговци, улични артисти, курви и премръзнали скитници пълнят пространството между множество универсални магазини. Тълпата я понася напред с неочаквана нежност, минувачи се блъскат в нея и тя е обзета от странна меланхолия при вида им: майки със стиснати зъби и разлюлени скърцащи колички; групички красиви млади жени от имигрантските предградия с техните високи токчета и звънки гласове, отскубнали се най-после от дома, с развети над разкопчани якета и прилепнали блузи коси; важни господа с униформените си куфарчета и стрес в осанката; зализани хлапета от Йостермалм в пухени якета с качулки и шикозен носов говор; и още туристи, продавачи на хотдог, куриери, идиоти и пласьори на дрога. Оставя се на течението, става една от тях, сигурно би могла да намери дори убежище в дъното на тяхното многолюдно, снизходително блато.
— Тая не е ли от телевизията? Тя е, нали! Гледай! От тунела, показваха я по…
Аника не се обръща. Знае, че това ще мине и замине. Ако седиш достатъчно дълго на брега на реката, рано или късно труповете на твоите врагове ще минат покрай теб. Скоро никой няма да си спомня за Бомбаджията от тунела, а тя ще бъде просто една от общото блато, сиво-черна снежинка, устремена към тинестото дъно, пренебрегната от всички.