— И аз мисля така — отвръща Ане и протяга ръка.
Той се прави, че не я забелязва, забил поглед в пода.
— Силвия боледува у дома цяла седмица — съобщава той с тиха ярост в гласа.
Ликуването й секва. Чува шума от разсипалите се по пластмасовия под негови парченца.
— Лично аз никого не съм предавала — заявява тя остро.
Мъжът вдига две ръце в успокояващ жест.
— Да оставим това настрана. Никой не е виновен. Нещата помежду ни не вървяха. Поне това можем да си признаем, нали така?
Сълзи на негодувание пълнят очите на Ане. Преди да отговори, поема шумно дъх.
— Аз пък си мислех, че вървят.
— Но не вървяха. Повече така не може. Ако двама души ще прекарат заедно живота си, помежду им трябва да цари съгласие, нали?
Тя затваря очи за секунди, сетне вдига глава и опитва да се усмихне.
— Искаш да кажеш, че робството ти свърши?
Той прави две-три крачки из стаята.
— Ане — започва с умолителен тон, който кара усмивката й да посърне, — ако не се разберем сега, ще ни завърти една вихрушка, от която няма отърване цял живот. И най-много ще пострада Миранда. Не можем да го допуснем.
Тя притиска пръсти върху бюрото, вперила поглед в обувките си.
Една нова яснота започва да се надига откъм ходилата й, минава през корема, за да завладее цялото й съзнание: Миранда, неговата дъщеря; неговата нова жена и ново дете. Тя вече не влиза в сметката. Всичката нежност си е отишла, изчерпала се е. Превърнала се е в необходимото зло, някоя, с която е споделял общо легло и дете, остатъчен продукт от един отминал живот, с който винаги ще бъде принуден да се съобразява.
Чувство за самосъжаление заплашва да я задуши. Немощен звук се изтръгва от гърлото и я кара да потъне в земята. Поема безмълвно дъх няколко пъти.
— Но аз те обичам — отронва тя, без да го поглежда.
Той приближава и я прегръща, а тя обхваща кръста му с две ръце, заравя лице в шията му и хлипа.
— Толкова те обичам — шепне като в несвяст.
Той я полюлява нежно, гали косите й, целува я по челото.
— Знам. Разбирам, че те боли и много съжалявам. Прости ми.
Ане Снапхане отваря очи срещу пуловера му с обърната яка, усетила една сълза да се търкаля по носа й, за да увисне на върха му.
— Вече няма смисъл да се криеш зад гордостта си — промълвя тихо Мехмет. — Ще се оправиш ли?
Тя бърше нос с опакото на ръката.
— Не знам…
Пет листа очакват Аника във факса, когато се прибира у дома. Зарязва връхната си дреха на купчина в антрето — така или иначе, трябва пак да излиза за децата.
Присяда върху дървената пейка сред камари сметки за плащане и бързо преглежда копията, изпратени от архива на Норландски новини по реда на публикуване.
От първата изрезка става ясно, че още като младо момиче Карина Бьорнлунд е обещаваща лекоатлетка. Репортажът отразява ПН. Аника го дешифрира или като Първенство на Норландия, или Първенство на Норботен. Снимките са зърнести и прекалено контрастни; налага й се да присвие очи, за да докара на фокус кльощавото момиче с конска опашка и номер 18 на гърдите, размахало тържествуващо букет цветя срещу обектива. Образът излъчва екстаз, който все още може почти да се пипне с ръка, трийсет и пет години след мига, в който е заснет. Карина Бьорнлунд жъне огромен успех, първа е на всички дистанции, вещаят й славно бъдеще.
Поради някаква неясна причина това прави министерския й пост още по-възмутителен.
Аника пъха снимката на лекоатлетката най-отдолу на купчина и продължава нататък.
Следващата изрезка съдържа статия, посветена на Дружеството за отглеждане на служебни кучета със снимка на Бамзе, златист ретривър, и неговата собственичка, Карина Бьорнлунд, заедно с още пет кучета и собственици, готови за демонстрация в спортната зала този уикенд. Снимката е по-малка от първата, и Аника наистина не може да различи нищо повече от белналите се зъби на министъра и тъмния език на кучето.
Третият материал носи щемпел „6 юни 1974“ и показва група току-що завършили курса за медицински секретарки към Университета на Умео. Карина Бьорнлунд е трета отляво на най-горния ред. Аника разглежда еднородната група от снимката: никакви мъже, никакви имигранти, повечето с коси малко над раменете и паднал над едното око кичур.