Четвъртата изрезка е най-малка и представлява бележка от 1978 година от рубрика Имена и новини, с която Областната управа на Норботен съобщава, че Карина Бьорнлунд е назначена за секретарка на комисаря на общинския съвет.
Петата е репортаж за явно бурно протекло заседание на управата от есента на 1980 година. Снимката показва четирима мъже, които разискват проблемите на здравеопазването в областта, а енергичните им жестове говорят за повишен тон. Зад тях е застанала жена в пола на цветя, с внимателен поглед и скръстени пред гърдите ръце.
Аника разглежда снимката по-внимателно и чете надписа под нея:
Комисарят Кристер Лундгрен защитава позицията на политиците по отношение проект за нова централна болница в Норботен в спор с Отдела за здравеопазване и представители на обществена групировка, организирана под лозунга „Защитете нашето здраве“. Секретарката му, Карина Бьорнлунд, слуша.
Добре, казва си Аника, докато пуска листа да падне от ръката й. Така стават нещата значи. Започва работа при Кристер Лундгрен, който става в крайна сметка министър на търговията, а тя го следва по петите чак до правителствения пост.
Поглежда отново изрезката и забелязва, че е от двайсет и втора страница — твърде назад за местен вестник, — и чете началото на материала, посветен на някакви детайли в процеса по вземане на политически решения. Аника пропуска останалата част, но погледът й попада върху надпис под снимка в долния десен ъгъл на изрезката.
Ханс Блумберг, репортер.
Примигва и поглежда пак. Да, определено е той. Много по-млад и строен вариант на архиваря от Норландски новини.
Тя изпръхтява, внезапно представяйки си този мъж толкова ясно, колкото разхвърляната масичка пред себе си. Има ги такива във всяка редакция. Добросъвестни, но лишени от въображение репортери, които отразяват „важните неща“, политически решения и социални процеси, лица, които съставят отегчителни текстове, като се оправдават със сериозността на темата, и гледат отвисоко авторите на интригуващи, ангажирани статии. Сигурно е бил активен по профсъюзна линия, борец за всяка безнадеждна кауза, но не и за хора от нейната черга, понеже такива умеят сами да се грижат за себе си.
А сега клечи в архива на вестника и брои дните, които му остават до края на мъчението.
Малкият Ханс, казва си тя и завърта китка, за да види часа.
Време е да прибира сополанковците.
Елен се хвърля насреща й с широко разперени ръце, като в лявата размахва Тигърчо. Надигналата се в гърдите й радост е толкова гореща, че нещо се стапя при вида на тези чорапогащи и миши опашчици, и червена рокличка с щамповано сърчице. Някаква корава буца се размеква и изчезва.
Улавя скочилата във въздуха дъщеричка, удивена от безкомпромисното доверие на детето, гали изпънатите крачета и ръчички, заоблените раменца и плоското гръбче, вдишва божествения аромат на косите й.
— Направила съм машина за сладкиши — съобщава Елен, като се измъква насила от нея. Хваща Аника за единия пръст и я дърпа към къта за ръчен труд.
— Ще я покажем на тате — заявява детето, готово да вдигне картоненото съоръжение, чиято горна част заплашва да падне и Аника се хвърля напред.
— Няма как да я вземем днес — казва тя, като улавя картона, — понеже ще ходим в града за нови обувки на Кале. По-добре да оставим машината за сладки тук, да не се счупи.
Връща съоръжението върху работната маса. Долната устна на момиченцето увисва, очите се наливат със сълзи, устните затреперват.
— Ама така тате няма да я види.
— Ще я види. — Аника прикляква до нея. — Нищо няма да й стане на машината тук, а утре ще я вземем у нас. Може даже да я оцветиш.
Елен поглежда към пода и завърта глава така енергично, че опашниците се размятат на всички страни.
— Я, какви сладки опашници имаш — възхищава се Аника, като улавя една и гъделичка с нея ухото на детето. — Кой ти ги направи?
— Ленарт! — отвръща Елен, като се кикоти и опитва да избегне гъделичкането. — Той ми помогна и за сладкарската машина.
— Дай да видим какво прави брат ти — казва Аника и битката приключва. Елен навлича грейката, нахлузва ръкавиците и дори не забравя да вземе Тигърчо у дома.
Училището на Кале е на Пипершгатан, на две преки оттук. Аника стиска топлата ръчичка на детето, докато двете внимателно избягват локвите и тананикат детски песнички.