— Хм — сумти Берит. — Сладки революционни години. Купища народ вярваше, че тероризмът може да освободи масите, и то не само из нашите среди.
— Кои са твоите среди?
— Виетнамски бюлетин — казва Берит, докато чегърта мазното дъно на чинията. — Нали съм ти казвала, че така се захванах с журналистиката.
Аника рови безмълвно в неуслужливата си памет.
— И кои среди се захванаха с тероризъм тогава?
Берит се вторачва в недоядената порция на Аника.
— Няма ли да ядеш?
Аника поклаща глава. Приятелката й въздъхва и оставя приборите на масата.
— Ще донеса кафе — съобщава тя и става.
Аника остава на място, гледа колежката й да застава на опашката с щръкнала на врата къса коса, олицетворение на спокойствието. Усмихва се, когато Берит се връща с плавна походка и две кафета с малко бисквити в ръце.
— Глезиш ме вече — оплаква се тя.
— Кажи сега за терориста.
— Ти ми кажи за шейсетте — парира Аника.
Берит оставя внимателно чашите върху масата и поглежда остро Аника.
— Добре — съгласява се тя, сяда и пуска две бучки захар в чашата си. — Стана така. През шейсет и трета настъпи официалният разрив между комунистическите партии на Съветския съюз и Китай. Този разкол се отрази върху всички комунистически движения по света, включително нашето. Шведската компартия се разцепи на три.
Вдига във въздуха ляв показалец.
— Десни, водени от Хермансон. Те се дистанцираха както от сталинистите, така и от маоистите, за да стигнат до нещо като старомоден ревизионизъм, който спокойно можем да приемем и като социалдемокрация. Те са днешната Лява партия, с почти десет процента депутатски места в парламента.
Берит отпива от кафето и вдига среден пръст.
— След това идва центърът, под ръководството на главния редактор на Северна светлина, Алф Льовенборг, който застана на страната на Съветите.
Добавя още един пръст.
— И накрая, левичарите, водени от Нилс Холберг, които подкрепят Китай.
— Кога става всичко това? — пита Аника.
— Шведската компартия се разцепи след двайсет и първия си конгрес през май шейсет и седма — отвръща Берит. — Смени името си на Партия на левите комунисти, а левичарската групировка се обособи в Комунистическа асоциация на марксистите ленинци. След това нещата бързо се задвижиха. Пръкнаха се наведнъж Виетнамското движение, Студентската социалистическа организация, революционерите. През пролетта на шейсет и осма всичко това кулминира в окупацията на студентския съюз и революционните размирици в Упсала. Всъщност тези са най-гадните — революционерите в Упсала. Цяло лято ни отправяха заплахи.
Вдига ръка към ухото, все едно държи телефонна слушалка.
— Ако не дойдете доброволно на масовия революционен митинг, за да чуете исканията на народа, ще изпратим неколцина другари да ви доведат насила.
— Добре звучи — отсъжда Аника. — Те ли са маоистите?
— Истинските маоисти не са проблем. Те винаги поставят въпроса: а как би постъпил Председателя? Той самият дали би сторил това или онова в името на революцията? Ако отговорът е отрицателен, и те не го правят. Опасността идва от присламчилите се, от дошлите за бой и неприятности, с тяхната масова психоза и сектантско поведение.
Поглежда часовника си.
— Трябва да тръгвам. Зелените са насрочили изявление по повод риболовните квоти в Балтийско море за един часа.
Аника се прозява театрално.
— Много смешно — мърмори Берит и става, взема мазната пластмасова чиния с приборите, за да ги пусне в коша. — Лесно ти е на теб, седиш си там и пишеш за разни убити журналисти. Докато ние се товарим с истински важните неща, какъвто е проблемът с избитата треска…
Аника се засмива, а после я обгръща студено мълчание. Лъхва я дъх на застояла лазаня, лепкав и мазен, и тя блъсва чинията надалеч. Дава си сметка за присъствието на колегите около нея, някои си говорят тихо, но повечето са вглъбени в себе си, забили поглед в някой вестник със стиснати в ръце прибори. Иззад плота се разнася шум от микровълнова печка, а двама от спортния отдел си купуват сладкиши.
Пие кафето бавно, един от многото тъмни силуети на фона на студената светлина, една от тружениците на вестникарския завод.
Функция, а не личност.
Томас никога не е харесвал заседанията във Федерацията на областните управи. Макар, общо взето, да е поддръжник на идеята да се обсъди възможността двете асоциации да се обединят, всеки път се чувства в небрано лозе, когато се събират на територията на София Гренборг. Притесняват го най-вече дребните неща, като това, че не знае откъде да мине, качва се на грешния асансьор, забравя имената на тукашните колеги.