Но нали не знам и тези на колегите в Съюза на общините, напомня си той.
Поема дъх и отваря вратата към Хурнсгатан, за да усети мигом злата захапка на студа върху ушите си. Когато влиза във Федерацията на областните управи, започва да се провира през лабиринта на петия етаж с усещане за леко притеснение. София излиза да го посрещне с развята руса опашка, лъчезарна и стройна, с разкопчан жакет и отчетливо стакато на токчета по пода.
— Добре дошъл — приветства го тя, като поема ръката му в своята — малка и мека, топла и суха. — Другите са вече тук.
Започва да се измъква от палтото внезапно обзет от неудобство, задето ги кара да чакат.
Тя приближава малко и Томас долавя аромата на парфюма й. Лек, свеж, спортен.
— Не си закъснял — прошепва жената. — Пият си кафето в заседателната зала.
Той издиша, усмихва се, изненадан от това, че е прочела мислите му.
— Добре — шепне й в отговор и я гледа в очите. Те са поразително светли и сини.
— Как си? — продължава да шепне София. — Силен ли е махмурлукът?
Той се усмихва.
— Едно нещо е сигурно — казва Томас. — При теб няма и помен от махмурлук. Изглеждаш великолепно.
Тя свежда поглед, може да се закълне, че поруменява, а после чува собствените си думи като някакво ехо и сам започва да се изчервява.
— Искам да кажа… — започва Томас и прави стъпка назад.
Тя го поглежда, пристъпва към него, за да запази дистанцията, и отпуска ръка върху палтото му.
— Всичко е наред, Томас — пошепва София от толкова близо, че усеща дъха й.
Задържа поглед върху очите й за момент, после го отклонява, сваля шала си, оставя куфарчето върху пейката, отваря го и прибира шала вътре. Чуди се дали ушите му продължават да горят.
— Раздадох вече брошурите — казва жената. — Надявам се, че не възразяваш.
Той леко се сковава и поглежда купчината брошури, които бе имал намерение сам да раздаде. Така цялата инициатива, която до известна степен си е лично негова, изглежда подета от София и нейната Федерация.
Затваря куфарчето.
— Естествено, че нямам — отвръща отривисто той, усетил усмивката си да застива. — Кажи на твоя организатор да се свърже с моя, понеже ние сме качили съдържанието онлайн, а не е зле и вие да сторите същото.
Тя кърши нервно пръсти и го повежда към залата за срещи.
— Да — казва домакинята, — знам.
Пер Крамне от правосъдието става на крака при влизането му и бърза насреща да го поздрави.
— Страхотно съжалявам за снощи — започва той. — Тия избори, да ги вземат дяволите дано…
Томас слага куфарчето върху масата и вдига успокоително ръце.
— Няма проблем. Ние си говорихме по други въпроси. Съюзът на общините и Федерацията на областните управи имат съвместен конгрес напролет, затова разглеждаме възможностите за евентуално сливане, а пък аз съм в координационната група…
Разбира късно грешката си. Крамне го поглежда с досада. Пет пари не дава за тяхното сливане.
— Всички ли са тук? — пита той, като се извръща. — Да почваме тогава. Петък е все пак.
Томас изважда документацията си. Не смее да се огледа, за да види дали някой е забелязал конфузната ситуация.
Естествено, Крамне открива заседанието; Министерството на правосъдието е винаги най-отгоре. После думата взема Томас, излага събраната съвместно информация, като набляга на това, че анонимните заплахи срещу политици застрашават демокрацията, и набелязва предлаганите изменения.
— Мисля, че е нужно да направим проучване на общественото мнение — заключава той. — Проблемът засяга всички. Не само всеки политик, но и всеки гражданин. Трябва да стане ясно, че той е от всеобщ характер. Как гледа нашето общество на подобно насилие или на заплахата от такова? Кои ценности ще използваме, за да го неутрализираме? И ще успеем ли при нужда да изменим тези ценности чрез обществената кампания?
Отгръща страница с ясно съзнание, че е център на тяхното внимание.
— По мое мнение следва да предизвикаме медиен дебат — заявява Томас. — Да се опитаме да повлияем върху общественото мнение чрез традиционни средства. Статии, които представят местни политици като герои на нашето време, примери с лица, които се борят срещу десния екстремизъм и анархистите в малки селища, но без да преувеличаваме и насаждаме безпочвени страхове у хората, които едва сега започват да навлизат в политиката…
Без много бавене е учредена работна група по въпроса под ръководството на Томас.
Той приключва с вица за общинския съветник от Йемтланд, с който има успех при всяко събиране, заседанието е закрито и всички живо потъва вдън земя за броени минути.