— Така ли мислиш?
— Този път не сте вие лошите, повярвай ми. И не забравяй — ако аз отразявам случая, само ще спечелиш.
Томас мълчи. Аника долавя дишането му.
— Гунел Сандстрьом — казва той накрая. — Името на съпруга е Курт.
22
Томас затваря с избили капки пот по челото. За малко да се издаде.
Когато Аника попита „как й е името“, на езика му беше това на София Гренборг; видя лъскавата й коса, усмихнатите очи, долови почукването на токчетата, аромата на парфюма й.
За малко, казва си той, без да осъзнава какво точно има предвид. Наясно е само, че нещо е избухнало в пламъци, нещо се е случило, започнал е някакъв процес, който не знае дали ще може да контролира, но и който няма сили да спре.
София Гренборг с нейния апартамент в Йостермалм, в семейната й сграда.
През ума му минава мисълта, че майка му би я харесала. Всъщност тя не се различава кой знае колко от Елеонор. Не по външен вид — Елеонор е висока и суха, докато София е ниска и дребна, — но все пак имат нещо общо — излъчване, сериозност, нещо особено привлекателно, което липсва у Аника. Веднъж бе чул жена си да казва, че Елеонор е от типа хора, за които човек не би имал нищо против да са му в къщата. Има нещо вярно. Елеонор и София са като у дома си из офиси и заседателни зали, лъскави салони и барове на международни хотели. Аника е странно непохватна в подобна обстановка, дрехите й висват по нея повече от обикновено, добива вид на човек, който се чувства неудобно в собствената си кожа. Където и да отидат, тя се интересува единствено от местните хора, настоява да се хранят в същите заведения като тях и не проявява никакво влечение към изисканата култура или разговорите около плувния басейн на хотела.
Прокашля се няколко пъти, а сетне вдига телефона, за да набере директния номер на София във Федерацията на областните управи.
— Става — казва той. — С удоволствие ще мина край джазклуба след съвещанието.
Аника взема една от редакционните коли, оборудвани със специални зимни гуми в очакване на заледените тесни пътища в северната част на Упланд. Радиото е настроено на една от развлекателните станции.
За четвърт час успява да пропълзи около седемстотин метра по задръстената магистрала и ядосана от вдигащата адреналина попмузика, превключва на Р2. Новините на сърбохърватски се сменят със същите на арабски, а след това на някакъв език, който май е сомалийски. Вслушва се в ритъма на чуждите езици, опитва да долови познати думи, различава наименования на страни, места и президенти.
Движението се отпушва след пътния възел Йерва, а когато отминава разклона за летище Арланда, колоната видимо изтънява. Държи педала натиснат през целия път до Упсала, а после завива надясно, към Йостхамар.
Селскостопанският ландшафт на Руслаген се разпростира от двете й страни — тъмнокафява почва на замръзнали ивици, застроени островчета, фермерски къщи, боядисани в ръждивочервеникав цвят, и белосани плевни. Непознати селища преминават край нея, места с училища и супермаркети, със здравни центрове в мъглявината, павилиони за бързо хранене с щампосани завеси от IKEA, тук-там по някоя коледна гирлянда. Сивкава светлина заобля острите очертания на околността и тя включва чистачките.
Пътят се стеснява, а завоите зачестяват все повече с напредването й на север. Запушва я някакъв местен автобус, който пълзи най-много с шейсет, и се налага да остане зад него цели десет километра, докато най-сетне й се удава възможност да го задмине. Едва удържа надигащата се вълна` стрес. Целта на това пътуване отчасти е да се измъкне от редакцията. Докато се тътри зад автобуса, успява да изрови от чантата упътването, което й е продиктувала по телефона Гунел Сандстрьом.
След кръговото поема на север, към Йевле, и след седем километра съзира селска къща откъм дясната страна, със старо комби отпред и градински гном на верандата. Ясно като бял ден, но въпреки това тя едва не пропуска отбивката и рязко натиснатите спирачки й дават възможност да се убеди, че пътят е наистина заледен. Спира зад комбито, но не гаси двигателя в продължение на няколко секунди, докато разглежда къщата.
Огромната главна постройка е с подновена фасада, но дограмата има нужда от освежаване. Сравнително нова веранда от декоративно дърво, миниатюрна порцеланова лампа и няколко африкански виолетки на кухненския прозорец. Наляво се простират канцелария и силоз, обори и работилници, купчина тор и някакви селскостопански машини, явно неизползвани от известно време.