Аника пържи полуготови рибешки крокети и бърка картофено пюре на прах — нещо, което избягва да прави, когато Томас си е у дома. Той е привикнал към добре сготвена питателна храна — неговата майка винаги е държала на качествените продукти, но в ония времена това надали е било чак толкова трудно. А и да не забравяме, че семейството е притежавало бакалия. Не че обичната й свекърва е трябвало да превива гръб в магазина. Просто е слизала долу и си избирала каквото й е нужно, без да плаща, само се е грижела за сметките. Нормално е да е имала време за готвене при това положение.
Самият Томас през живота си не е обелил и един картоф. Полуготовата храна остава пълна загадка за него до момента, в който цъфва Аника с консервена кутия равиоли в ръка. Децата му, от друга страна, изглежда, са напълно доволни от квадратната риба и буламача на прах.
— Това, червеното, и него ли трябва да го ядем? — интересува се Кале.
Подредила е акуратно парченца червена чушка в чиниите им, а сега и двамата ги отстраняват.
Няма търпение да тръгне. Чакат я поне четири часа работа.
— Не. Можете да гледате някой филм. Кой предпочитате?
— Ура! — виква Елен, като вдига ръце във въздуха и събаря чинията на пода.
Аника става и я вдига. Чинията оцелява, храната — не.
— Красавицата и Звяра! — възкликва Кале и скача от стола.
— Не! — възразява Аника и чува, че крещи. — Само не този!
Децата я гледат ококорени.
— Ама нали ни е подарък от баба — казва Кале. — Не харесваш ли Красавицата?
— Красавицата и Звяра въобще не е хубав филм — заявява Аника. — Той ни разправя лъжи. Звяра затваря Красавицата и баща й, измъчва и двамата, отвлича ги, отнема им свободата. Това хубаво ли е?
Децата поклащат глави мълчаливо.
— Виждате ли? На всичко отгоре Красавицата трябва да обича Звяра, защото ако го обича достатъчно много, ще го спаси.
— Ама това е хубаво, нали? — обажда се Кале. — Дето го спасява.
— Но защо трябва да го прави? Защо й е да спасява Звяра, след като се е държал така ужасно с нея?
Забелязва объркването на момчето и неразбиращия поглед на Елен, прегръща Кале през раменете.
— Ти си добро момче — шепне в ухото му. — Нямаш представа колко ужасни могат да бъдат понякога хората. Има толкова лоши хора, че никаква любов не може да ги излекува.
Гали го по косите и целува бузата му.
— Защо не гледате Мио, мой Мио?
— Само ако го гледаш с нас — казва Елен. — Толкова е страшен.
— Ами Пипи тогава?
— Добре!
Половин минута след като е пуснала филма, от недрата на чантата й се разнася жужене. Тя се втурва в спалнята, захлопва вратата и обръща съдържанието на чантата върху неоправеното легло. Синджирчето на мобилния се е заплело в пружината на едно от тефтерчетата й.
На телефона е Q.
— Проверих твоите цитати.
Тя взема тефтерче и химикалка.
— И? — подканя го Аника, като се свлича на пода, опряла гръб о леглото.
— Доста странни съвпадения — казват отсреща. — Прекалено странни, за да са плод на случайност.
— Има ли нещо друго, което да свързва трите случая?
Дълбока въздишка.
— Още не знаем, но няма сходство в почерка на убиеца. И трите случая са твърде различни. Открихме текстилни нишки по труповете, но няма отпечатъци от пръсти.
— Само писмата?
— Само писмата.
— И до какви изводи стигнахте?
Нова въздишка.
— Мъжът от Йостерхамар е убит. Засега толкова. Застрелян е поне от метър разстояние, а не е никак лесно сам да държиш една АК4 на такова разстояние и при това да натиснеш спусъка. Разбира се, между момчето и журналиста има връзка, но засега не установяваме такава със съветника. Момчето е видяло негодника да бяга, така че сме изправени пред един твърде банален мотив. Може би е щяло да идентифицира убиеца.
— А може и да го е познавало — допълва Аника.
Комисарят замълчава изненадан.
— Кое те кара да мислиш така?
Тя поклаща глава със забит в тапетите поглед.
— Нямам представа. Просто чувство, което ме обзе, докато разговарях с него. Той се уплаши много и ме накара да си вървя.
— Прочетох протокола от разпита му в полицейския участък на Люлео. Там не пише да е бил уплашен.
— Разбира се, че не пише. Внимавал е.
Мълчанието по линията е пропито от недоверие.
— Не вярваш момчето да го е познавало — проговаря Аника, — понеже знаеш, че е бил Рагнвалд.
Вратата се отваря широко и в стаята нахлува Елен.
— Мами, той взе дистанционното и казва, че щяло да си седи у него.
— Задръж така — казва Аника, като оставя мобилния, става на крака и отива при телевизора с Елен.
Кале се е свил в ъгъла на дивана и притиска с две ръце дистанционните за телевизора и видеото към гърдите си.