— Кале — казва Аника, — дай едното на Елен.
— Няма — отвръща момчето. — Тя само натиска като побъркана и сменя каналите.
— Добре тогава — ще ги прибера и двете.
— Недей! — писва Елен. — Искам си едното!
— Стига! — виква Аника. — Дай ми дистанционните и сядайте кротко да гледате или заминавате право в леглата!
Издърпва устройствата и се връща в спалнята, а писъците на Кале кънтят в ушите й.
Затваря вратата и отново взема телефона.
— Рагнвалд — казва Q.
— Сууп ми намекна нещо такова, за да дам на Рагнвалд да разбере, че сте наясно със завръщането му. Ти имаш ли някакво участие в това?
Сумтене.
— Дотук не съм видял и помен от статия.
— Утре ще я видиш, макар и доста рехава, трябва да призная. Сууп не снесе кой знае какво. Мисля, че знаете много повече.
Комисарят не отговаря.
— Какво знаете? — настоява Аника. — Имате ли идентификация?
— Нека първо изясним някои неща — казва Q. — Можеш да използваш анонимните писма, но без да съобщаваш, че съдържат цитати от Мао.
Аника записва.
— А Рагнвалд?
— Сигурни сме, че се е завърнал.
— С каква цел? Да убие тези хора?
— Нямало го е повече от трийсет години, така че трябва да има много сериозна причина за връщането му. Но каква е тя, ние все още не знаем.
— Той ли е маоистът убиец?
— Чудесно заглавие. Жалко, че не можеш да го използваш. Не знам дали е той. Може и да е, но не бих се заклел в това.
— Но той взриви самолета във F 21?
— По някакъв начин е замесен, но не знаем дали е присъствал при самата експлозия.
— Как се казва? Истинското му име?
Комисар Q се поколебава.
— Аз ви дадох сериен убиец — пазари се Аника. — Заслужавам едно име на терорист в замяна.
— Не става за публикуване — казва Q. — Пазим самоличността му в тайна цели трийсет години и така трябва да си остане още известно време. Това, което ще кажа, е само и единствено за личния ти архив. Никакъв компютър, никакви хвърчащи листчета из редакцията.
Аника преглъща с усилие, химикалката е готова, вената на шията й пулсира. Понечва да пита за степента на секретност, когато вратата се отваря и в спалнята влита Кале.
— Мами — оплаква се той, — взела ми е Тигърчо. Нека ми го върне!
Аника дава накъсо. Поема си дъх, за да изреве. Усеща, че поаленява, и вперва в Кале обезумял поглед.
— Вън! — шепне тя. — На секундата!
Момчето я поглежда ужасено, после се обръща и побягва, като оставя врата да зее широко.
— Мами каза да ми върнеш Тигърчо — чува се гласът му. — На секундата!
— Нилсон — съобщава Q. — Казва се Йоран Нилсон. Син на лестадиански свещеник от Саттаярви в Норботен, роден през октомври четирийсет и осма. Заминава за Упсала да следва теология през есента на шейсет и седма, но се връща в Люлео около година след това, работи в катедралната администрация, но изчезва на осемнайсети ноември шейсет и девета, за да не се появи никога повече под истинското си име.
Аника пише толкова усилено, че я заболява китката. Дано успее да разчете после драсканиците.
— Лестадиански?
— Лестадианството е религиозно течение в Норботен. Някои негови аспекти са невероятно стриктни. Никакви пердета, никаква телевизия, никакъв контрол над раждаемостта.
— Знаеш ли защо му викат Рагнвалд?
— Това е кодовото му име от Люлео през шейсетте години. Запазва го като псевдоним, когато става професионален убиец, но в ЕТА вероятно се подвизава с френска националност. Смята се, че живее в пиренейско селце откъм френската граница, като я прекосява, когато стане нужда.
Аника чува разправията на децата откъм дневната.
— Значи наистина става професионален убиец? Нещо като Леон?
— Не, подобни типове съществуват единствено във филмите на Люк Бесон, но знаем, че взема участие в няколко поръчкови убийства. Трябва да свършвам, а и ти май имаш неща за оправяне у вас.
— Бият се заради някакъв плюшен тигър — отвръща Аника.
— Господи, насилието явно е твоята орис — отсъжда Q и затваря.
Доглежда Пипи с децата, по едно на всяко коляно, сетне им мие зъбите и прочита две глави от томчето на Астрид Линдгрен. Изпяват заедно три песни от Шведска песнопойка и децата се изчерпват като батерия за фенерче. Когато сяда да пише, главата й се върти от умора. Буквите плават върху дисплея, не е в състояние да се фокусира, в миг на пълно безсилие я обзема усещането, че пропада в някаква бездна.
Търсейки спасение от екрана, отива в банята, пръска лицето си със студена вода, след това отива в кухнята, за да кипне малко от нея, отмерва четири лъжички кафе в кафеварката и ги залива с врящата вода, притиснала здраво металния филтър. Взема кафето и чаша с емблемата на Федерацията на областните управи и сяда отново пред екрана.