— Студено ли ти е? — пита той и усеща, че устата му е напълно пресъхнала.
Тя поклаща глава, като продължава да се усмихва.
— Никак. Много ми е добре даже.
Предава се и я привлича към себе си. Главата й е точно под носа му. По-висока е от Аника. Косите й ухаят на ябълки. Тя го обгръща с ръце, притиска го здраво. Силни тръпки разтърсват цялото му тяло, толкова горещи и неудържими, че му спират дъха, оставят го с отворена уста.
— Томас — прошепва тя срещу гърдите му, — само ако знаеш откога жадувам това.
Той преглъща и затваря очи, притиска я още по-силно, попива миризмата й, на ябълки и парфюм, на вълнен плат от палтото, а сетне се отпуска и вижда лицето й да се вдига към неговото. Томас диша през уста и като се взира в очите й, вижда как се свиват и разпускат зениците, дава си сметка, че тя се задъхва.
Направя ли го, няма връщане. Огъна ли се сега, загубен съм.
И той се навежда напред, за да я целуне, бавно, внимателно и безкрайно. Устните й са студени, ухаят на джин и ментолови цигари. Надолу и нагоре по гръбнака му лазят тръпки. След това тя прави мъничка, почти неуловима стъпка към него и зъбите им се допират, топлината от нейната уста нахлува в неговата и миг по-късно Томас има усещане, че ще експлодира. Мили Боже, трябва да има тази жена още сега.
— Искаш ли да идем у нас? — шепне тя в шията му.
Той успява само да кимне.
Пуска го, махва за такси и както обикновено, успява да спре едно. Двамата се раздалечават, тя нахлузва маската на благоразумен служител във Федерацията на областните управи, оправя коси, като в същото време му изпраща лъчист поглед над покрива на колата. Всеки влиза през своята задна врата, тя дава на шофьора адреса си в Йостермалм. После седят, всеки в своя ъгъл, на задната седалка, стиснали здраво ръце под чантата й, а таксито ги люлее през градския център и нагоре, към Карлаплан.
Той плаща по служебната си сметка, като се подписва с разтреперана ръка.
София живее на последния етаж във великолепна сграда от 1898 година. Мраморното стълбище е дискретно осветено от медни лампи, дебел килим поглъща звуците от стъпките им, докато тя го дърпа бързешком към асансьора. Затварят украсената с орнаменти врата и тя натиска бутона за шестия етаж, а след това съблича палтото му. Томас го оставя да се свлече на пода, без да го е грижа дали ще се изцапа, съблича нейното, а също жакета и блузата й, пълни шепи с гърдите й. Тя стене тихичко край рамото му, масажира с две ръце слабините му. Най-накрая намира ципа, отваря го, измъква възбудения член изпод бельото. Томас не може да направи нищо друго, освен да затвори очи и се облегне назад, уплашен, че може всеки миг да припадне.
След това кабината спира с разтърсване, а тя го целува и се разсмива в устата му.
— Е, господин програмен ръководител, почти стигнахме.
Събират дрехи и чанти, измъкват се от асансьора. Тя рови за ключове в чантата, а Томас прокарва език по врата й, докато отваря вратата.
— Само да изключа алармата — прошепва София.
След няколко писукания двамата са в антрето, а ръцете му милват голата й талия. Плъзват се нагоре и намират гърдите, а тя притиска тяло към неговото, преди да се извърне и да го повлече със себе си на пода.
Очите й блещукат, диша бързо и напрегнато, а докато прониква в нея, София задържа погледа му и той потъва в него, потъва и потъва с мисълта, че му се иска това да не спира чак до смъртта, а после умира и всичко потъва в мрак за един миг, когато свършва.
Изведнъж си дава сметка, че е задъхан. Лежи с коляно, завряно в едната й обувка, и вижда, че даже не са затворили вратата. Студено течение кара запотения му гръб да потръпне.
— Не можем да останем така — казва той, докато се измъква от нея.
— О, Томас — отвръща София, — мисля, че съм влюбена в теб.
Поглежда я, легнала под него с тази руса коса, разпиляна по целия паркет на пода, с размазано по бузите червило и протекла спирала под очите. Затиска го огромна вълна` от чувство на неудобство, той отклонява поглед и се изправя. Стените се полюшват лекичко. Май е пил повече, отколкото си мисли. Вижда я с крайчеца на окото да се изправя, все още със сутиен над гърдите, със запретната пола.
— Беше прекрасно, нали, Томас?
Той преглъща и си налага да я погледне, тъничка, с крехък вид сега, останала без дрехи, беззащитна и бездиханна като малко дете. Усмихва й се принудено — толкова е сладка.
— Ти си чудесна — отвръща Томас и бързешком поглажда буза с ръката й.
— Искаш ли кафе? — пита тя, докато затваря входната врата и отваря ципа на полата отзад, за да я пусне на пода заедно със сутиена.
— Да — отвръща той, а София тръгва из апартамента гола. — Благодаря.