Шюман кима бавно.
— Заминава за Испания, където става професионален убиец на ЕТА — допълва той, загледан към разтворения върху допълнителна масичка вестник.
Аника вдига ръка и притиска здраво и двата крака към пода, за да запази равновесие.
— Интересното тук е F 21 — казва тя.
— Не каза ли, че в този случай полицията не го брои. Че не той е провел операцията?
Тя преглъща и кимва безмълвно.
— Кой тогава гръмва самолета? — пита Андерс Шюман с безучастен глас и все така скръстени ръце.
Тя продължава да мълчи известно време, а най-накрая казва:
— Карина Бьорнлунд, министърът на културата.
Главният редактор не трепва. Ръцете му остават една връз друга над копчетата на ризата, тялото му запазва същия ъгъл, очите са като стъклени, но въздухът в помещението изведнъж посивява, дишането се затруднява.
— Предполагам — проговаря Шюман след безкрайна пауза, — че си се снабдила с дяволски непоклатими доказателства за подобно обвинение.
Аника прави опит да се засмее, но от гърлото й изригва кух кикот.
— Не точно, но тя наистина изглежда най-вероятният извършител.
Шюман се надига внезапно, привел тяло напред, за да използва бюрото като опора, става и тръгва през помещението, без да поглежда Аника.
— Не съм сигурен, че искам да го чуя.
Аника почти е станала от мястото си, за да го последва, но стаята внезапно застава под наклон. Тръшва се обратно на стола и взема записките си.
— На местопрестъплението са открити следи от обувки трийсет и шести размер. Трябва да са оставени или от дете, или от дребна жена, като от тези две алтернативи втората е много по-вероятна. Жените рядко се захващат с тероризъм, освен ако не са с мъжете си. Рагнвалд планира операцията, а годеницата му я провежда.
Шюман преустановява неспокойния си ход и обръща лице към нея, отпуснал ръце покрай тялото.
— Каква годеница?
— Двамата са на път да се оженят, църковният секретар Йоран Нилсон от Саттаярви и Карина Бьорнлунд от Карлсвик. В общинската служба на Долен Люлео. Проверих всички Йоран Нилсон и Карина Бьорнлунд в националния адресен регистър и само тези двама отговарят на всички показатели.
— Терористът и министърът на културата?
— Терористът и министърът на културата.
— Дето ще се женят два дена след атентата?
Аника кимва, без да сваля поглед от видимо смаяния си шеф, а подът отдолу е отново неподвижен.
— Откъде знаеш?
— От едно съобщение за сватбено тържество, публикувано в Норландски новини по-малко от четири седмици преди нападението.
Андерс Шюман скръства ръце, започва да се люлее на пети и забива поглед в тъмните прозорци към руското посолство.
— И ти си напълно сигурна, че през есента на шейсет и девета година Карина Бьорнлунд е възнамерявала да се омъжи за човек, който ще се превърне в професионален убиец?
Тя се прокашля и кимва, а главният продължава да нарежда.
— И нашият министър на културата унищожава държавна собственост, убива редови войник и ранява втори заради едната любов?
— Не знам точно, но звучи логично — отвръща Аника.
Главният редактор се връща при бюрото и предпазливо сяда.
— На колко е била тогава?
— На деветнайсет.
— И е живеела с тоя човек?
— Все още е била регистрирана на адреса на родителите си, в Карлсвик.
— С какво се е занимавала?
— В съобщението пише, че е ученичка.
Андерс Шюман взема химикалка и написва нещо в ъгълчето на диаграмата.
— Знаеш ли — започва той, — през живота си не съм чувал чак такава дивотия.
Пуска химикалката да падне. Шумът от досега на леката пластмаса с хартията закънтява в смълчаната стая, подът под Аника се разтваря и тя потъва.
— Радвам се, че идваш с тази информация при мен — продължава шефът. — Надявам се, че не си споделила цялото това безумие с друг?
Аника усеща жега да пълзи по лицето, завива й се свят.
— Не съм — прошепва тя.
— Нито с Берит? Или Янсон?
Гледа я изпитателно няколко секунди, а после се изправя в стола.
— Това е добре. — Извръща поглед. — Отсега нататък няма да се занимаваш изобщо с тероризъм. Няма да отделиш нито минута повече на Карина Бьорнлунд или онзи проклет Рагнвалд, на която и да било експлозия в Люлео или някъде другаде. Ясно ли е?
Тя се дръпва назад върху облегалката, далеч от дъха му, който отново усеща съвсем отблизо.
— Но не си ли струва поне да проверя? — обажда се тя.
Андерс Шюман я поглежда с такова удивление, че й припарва в гърлото.
— Да провериш дали най-търсеният терорист в Швеция през последните три десетилетия няма да се окаже съвсем случайно недорасла гимназистка от селце в Норботен, която още живее с мама и тате, а след това става министър в едно социалдемократично правителство?