Аника диша учестено през уста.
— Дори не съм ходила в полицията…
— Още по-добре, мама му стара.
— Те сигурно са я разпитвали тогава. Може да има съвършено друго обяснение…
Ядно жужене откъм интеркома я прекъсва.
— Херман Венергрен е тук — съобщава секретарката на Шюман по пращящата линия.
Главният редактор стига с три широки крачки до интеркома, за да натисне бутона.
— Покани го да влезе.
Отпуска бутона и хвърля към Аника поглед, с който я осъжда на гибел.
— Не искам и дума повече да чувам по този въпрос — заявява той. — Махай се.
Аника става, изненадана от факта, че още не е рухнала на пода. Грабва бележника с чужди ръце и вперила поглед към вратата в края на дълъг тунел, тръгва опипом нататък.
30
Андерс Шюман гледа как се затваря вратата зад гърба на Аника Бенгтзон, а в червата му натежава разочарование. Колко жалко. Аника е толкова усърдна и задълбочена, толкова амбициозна. Но явно излиза извън релси. Загубила е напълно усет за реалността и живее в измислен свят на терористи в правителството и професионални убийци, преследващи местните политици в Йостхамар.
Трябва да седне. Обръща стола срещу собственото си отражение върху притъмнелите стъкла на прозореца, напряга очи, за да различи очертанията на бетонните постройки под руския флаг.
Какви са неговите задължения в дадения случай? Дали да се обади в отдел кадри? Представлява ли Аника Бенгтзон заплаха за себе си, или за околните?
Вижда се да преглъща, седнал безпомощен край служебното бюро.
Не забелязва склонност към самоубийство, нито признаци за предстоящо насилие. Единственото нещо, за което е сигурен, е, че повече не бива да се разчита за достоверност на статиите й, а на него му плащат, за да се справя с подобни ситуации. Бенгтзон трябва да се държи изкъсо, а това е както негово задължение, така и на останалите редактори.
Жалко, казва си отново той. А бяха времена, когато никой не може да й стъпи на малкия пръст, стане ли дума да се изрови нещо интригуващо.
Вратата се отваря енергично и в стаята нахлува Херман Венергрен, както обикновено, без да чука.
— Винаги е добре да се избират битки, които ще бъдат спечелени — отбелязва председателят на борда през зъби, като пуска чантата си върху софата. — Може ли малко кафе?
Андерс Шюман се привежда напред, натиска бутона и моли секретарката да донесе две кафета. След това става, изправя гръб и бавно тръгва към седналия все още с връхна дреха Венергрен, без да знае какво да очаква от това непредизвестено посещение.
— Лош ден на бойното поле? — пита домакинът, докато присяда от другата страна на масичката.
Председателят на борда опипва ключалката на своята чанта и ноктите му драскат метала с неприятен за ухото дразнещ шум.
— Веднъж печелиш, веднъж губиш — отвръща неопределено той. — Добрата новина за теб е, че май печеля на твоя фронт. Току-що идвам от среща в Асоциацията на вестникарските издатели. Предложих те за следващ председател от Нова година. Старият не свърши никаква работа, така че бе налице общо съгласие за необходимостта от промяна, а моето предложение срещна изненадващо слаба съпротива. Никой не възрази сериозно, нито от издателите, нито от директорите.
Венергрен изглежда истински изненадан.
— Може би са били в шок от предложението — обажда се Шюман, докато секретарката му внася поднос, отрупан с чаши и бисквити.
— Не мисля така — отвръща председателят, като грабва една бисквита с джинджифил, преди подносът още да е допрял масата. — Изпълнителният директор те нарече колективен капиталист. Имаш ли представа какво иска да каже?
— Зависи от това дали тонът е бил положителен, или не — избягва отговора Шюман.
Херман Венергрен отпива предпазливо от кафето със свити устни и вирнато кутре. Сръбва малка глътка и казва:
— Възможно е останалите групи да набират сили. Още е рано да отваряме шампанското, но ми се струва, че ще съумея да те прокарам. А седнеш ли един път на председателското място, искам още при първото заседание да повдигнеш един въпрос, който е от първостепенно значение за нашите собственици.
Андерс Шюман се обляга назад в стола, напрегнал всички сили, за да запази безучастен израза на лицето, докато истинската причина за това издигане започва да се очертава кристално ясна в съзнанието му: от него се очаква да стане инструмент за въздействие от страна на собствениците върху решенията на уж безпристрастния и аполитичен форум, какъвто се предполага, че е Асоциацията на вестникарските издатели.