— Разбирам — проговаря безстрастно той. — И какъв е въпросът?
Венергрен дъвче бисквита с карамел.
— Телевизия Скандинавия — съобщава той и бръсва няколко трохички от ъгълчетата на устата си. — Наистина ли ще допуснем американски капитали в нашите честоти без предварителни сериозни дебати?
Вторият фронт, казва си Шюман — там, където губим. Старчето е истински разтревожено.
— Мислех, че въпросът вече е бил обсъден на всички инстанции — проговаря той, без да е сигурен дали трябва да се подразни от опита да бъде манипулиран като лобист, или да се престори, че му харесва.
— Е, да, разбира се — отвръща Херман Венергрен и бърше пръсти със салфетка. — Колко статии имаме по въпроса във Вечерна поща?
Андерс Шюман се изправя, вместо да повиши глас, и сяда зад бюрото си.
Никога до този момент семейството собственик на вестника не е оказвало натиск върху него да пише по въпроси, засягащи икономическите им интереси. Мигом разбира колко значим и болезнен за тях трябва да е този за пускането на американския телевизионен канал.
— Предпоставка за спечелване уважението на гилдията е при всякакви обстоятелства да следвам критична и независима линия спрямо интересите на собствениците — казва той, като взема безцелно една химикалка.
— Естествено — отвръща Херман Венергрен и става на крака. Взема чантата и закопчава палтото си. — Независима в очите на всеки външен наблюдател. Но ти не си глупак, Шюман. Много добре знаеш за кого работиш, нали?
— За журналистиката — казва Андерс Шюман, усетил, че започва да се нервира. — За истината и демокрацията.
Херман Венергрен изпуска уморена въздишка.
— Да, да. Само че ти е ясно и какъв е залогът, нали? Как, по дяволите, можем да се отървем от Телевизия Скандинавия?
— Като не допуснем да получи лиценз — отвръща начаса Шюман.
Венергрен въздъхва с облекчение.
— Очевидно. Само че как? Вече опитахме какво ли не. Правителството не се поддава. Този американски консорциум отговаря на абсолютно всички изисквания за цифрова мрежа. Предложението влиза в парламента идния вторник, а Министерството на културата няма да седне да променя изискванията само защото на нас ни е кефнало.
— Толкова скоро? — учудва се Шюман. — Значи, работата е опечена?
— Цялата предварителна процедура е отдавна приключила, но нали знаеш каква е министър Бьорнлунд? При нея поначало е трудно да стане каквото и да било, да не говорим за навреме. Проверихме в парламентарната служба по печата — още не са получили решението.
Шюман свежда поглед към бюрото и мярва с крайчеца на окото написаното върху диаграмата, докато мисли колко строг да се покаже спрямо Аника Бенгтзон.
Карина Бьорнлунд сгодена за терориста Рагнвалд; взривява самолет във F 21????
Взира се в думите, усетил атмосферата да се нажежава.
Как би желал лично той да изглежда медийният небосклон в една бъдеща Швеция? Дали иска шведските осведомителни средства да бъдат под контрола на отговорни и сериозно ангажирани собственици с дълга традиция в подкрепянето на каузи като демокрация и свобода на словото? Или ще допусне да бъдат задушени от един глобален, тъпкан с долари гигант от развлекателната индустрия? В състояние ли е съзнателно да изложи на риск Вечерна поща и Сутрешни новини, издателства, радио и телевизионни канали само защото държи на собствената си стереотипна и онемяла етика? Етика, за която никоя жива душа не ще разбере, че изобщо е следвал, да не говорим на каква цена?
И в края на краищата готов ли е да жертва собствената си кариера?
Андерс Шюман взема графиката на баланса с бележката върху него и вдига поглед към председателя на борда.
— Има едно нещо — проговаря той. — Нещо, което Карина Бьорнлунд в никакъв случай не би желала да види публикувано.
Херман Венергрен вдига вежди заинтригуван.
***
Суграшицата блъсва Аника в лицето, принуждава я да се бори за въздух. Вратите се затварят зад гърба й, засмукващият звук се смесва с хрущене на попаднал в механизма лед. Засенчва очи с длан, за да ги защити от блясъка на светлинното лого над главата си. Пред нея се простират улици и свят, обширни и недостъпни. Как да направи следващата стъпка? Как ще се прибере у дома?
През живота си не съм чувал чак такава дивотия… Надявам се, че не си споделила цялото това безумие с друг?
В задната част на черепа ангелите се разпяват, без слова, само трели, които стигат до съзнанието й през цяла вечност от пустота.
Отсега нататък няма да се занимаваш изобщо с тероризъм. Няма да отделяш нито минута повече на Карина Бьорнлунд или онзи проклет Рагнвалд.