Продължава направо, леко и уверено, крачи по грижливо почистените от сняг улици, покрити със заледена корица ситен чакъл и борови иглици. Оставените от снегорина коловози са прави и успоредни, къщите наоколо — съвършено непознати.
Целият район е обновен с една живописна амбиция, запазена за културния елит и висшите държавни чиновници. Множеството редици работнически къщи са с ремонтирани покриви, запазили своите ръждивочервеникави и жълтеникави цветове, само че в блестящ пластмасов вариант. Дърворезби белеят в оловносивата светлина, геометрично съвършени прозоречни рамки говорят за скъпоструващи замени с най-качествено дърво. С многоцветните люлки на детската площадка, акуратно подредени контейнери за разделно събиране на отпадъци и до сухо изстъргани стълби пред входните врати, в цялата картинка има нещо фалшиво и по декадентски излишно.
Пустота и мъртвило. Долавя кучешки лай, една котка скача върху снежна преспа в далечината, но Карлсвик не живее; това е някакво огледално отражение, предназначено да покаже, че хората, които го обитават, се смятат за щастливи.
Спира по средата на тази мисъл, сещайки се, че тогава, както и сега, съдбата на обикновените хорица зависи от едрите капиталисти.
Излиза на Диспонентвеген и мигом съзира нейната къща с червена фасада, лъстива като влажните устни на някоя пачавра, а погледът му автоматично скача към прозореца й на втория етаж. Пред него има зелена решетка, а на покрива — подобна на гигантско насекомо антена.
Неговото момиче, неговата Червен вълк.
Жените все го мислят за срамежлив и затворен, нежен и внимателен любовник. Единствено с Карина беше наистина велик. Само с нея механиката на любовта се превръща в чудото, което трябва да бъде. С нея и приятелите й той успя да изгради свое собствено семейство, останало в сърцето му през всичките изтекли оттогава години и секунди.
Не искаше да говори с него.
Когато я потърси, тя го отблъсна. Предателството опърли лицето му — тя е тяхната пламтяща звезда. Гордото прозвище й е дадено, за да се подчертае северният характер на групата: те са комунисти от Царството на Вълка. Дори да се смятат за част от китайския народ, нищо не ще им попречи да пренебрегнат държавните граници в борбата за свобода.
А тя позволи да бъде упоена от страховитата сладост на властта, обърна му гръб. И сега той загърбва нейния дом от детинство и оставя къщите зад себе си; крачи наперено към таблото с описание на забележителностите в околностите на къмпинга и спира до купчина натрупан сняг. Поглежда редките борови дървета.
Останките от първите леярни на Норботен едва личат под формата на сиви основи. Съзира парчетии с остри ръбове да стърчат изпод снега, смачкани спомени от напразните усилия на човечеството да управлява съдбата си.
Историята на леярните е кратка и бурна. Няколкостотин души работели тук малко преди началото на миналия век и добивали желязо от местна руда. Докато не пристигнат някакви специалисти от южната част на Швеция, за да изкупят леярните след края на Първата световна война. Измъкват цялото им оборудване, разпродават работническите жилища и буквално съсипват производството на стомана.
Някои хора имат право да съсипват каквото си пожелаят. Но не всички.
Диафрагмата отново го бодва и той усеща, че зъзне. Действието на лекарството отслабва; трябва да се прибира в бунгалото. Пак долавя собствената си миризма; станала е много по-неприятна през последните дни. Духът му се срива, когато си спомня за сухата храна на прах, с която е принуден да поддържа съществуването си. Това не е живот.
Днес изтичат точно три месеца от диагнозата.
Отпъжда тази мисъл и продължава напред, към флотационната фабрика.
От нея са останали единствено складовете, неприлично огромни постройки, давани през войната под наем на немците за съхранение на муниции и припаси. Оръжие, зърно, консервирана храна: нацистите ги трупат за изпращане в Норвегия или Съветския съюз. Трийсетина души от града работят тук. Бащата на Карина е сред тях. Тя постоянно твърди, че именно работата за германците го пропива.
Празни приказки, казва си той, човек разполага със свободна воля. Може да избира всичко освен смъртта.
Той самият е избрал, а изборът му е да се бори против империализма посредством смъртта. Смъртта като средство за борба срещу хора, които на свой ред са избрали да потискат и държат в робско подчинение неговите братя и сестри.
Братя и сестри, казва си той.
Сам пораства като единствено дете в семейството, но в края на краищата се сдобива с близки. Създава собствено потомство, единственото, за което носи отговорност, единственото, което предава.