Болката пак се настанява в стомаха — собствената безотговорност се врязва в тялото и то му натежава. Обръща гръб на къмпинга, тръгва с болезнени стъпки назад, към рецепцията.
Що за баща е той? Остави стадото си без пастир, за да се грижи само за себе си, избяга от него, щом усети примката да се затяга около врата му.
Черната пантера, казва си той, когато спира да си поеме дъх край поле за миниголф; оставя своите изгубени деца да се съберат край него. Неговият наследник, най-големият му син, най-нетърпеливият и неспокоен от всички, най-безкомпромисният, Пантерата, заимства своето прозвище от борците за свобода в САЩ. Това дава повод за някои приказки вътре в групата; чуват се гласове, че възприемането на каквото и да било с американски произход е равносилно на контрареволюция. Сам Пантерата заявява обратното, твърди, че като заимства име от вътрешните критици на Америка, подкрепя борбата срещу лакеите на капитализма.
Лично той се държи настрани и наблюдава разправиите между останалите. След като не успяват да се разберат, той казва тежката си дума в подкрепа на Пантерата.
Сърцето му се свива и натежава при спомена за това какви промени претърпява младият революционер. Останал без водач, Черната пантера се превръща в бледа сянка вместо в сила, с която трябва да се съобразяват останалите.
Другите деца се пръсват всеки по своя път, за да стигнат твърде далеч от идеалите си. Най-зле се получава с Белия тигър. На средна възраст Тигъра твърде малко наподобява кльощавото момче от спомените; сякаш са го сменили с друг човек.
Приближава бавно бунгалото, най-малкото от всички. Белия тигър дойде тук с него онова лято и ето че най-неочаквано той е отново редом — момчето, избрало прозвището си заради бялото, като символ на чистота, и самото животно като олицетворение на неуловимост и сила.
Тогава сърцето му бе чисто, казва си мъжът, ала днес то е черно като стоманолеярните, които управлява.
Зад пердета и ъгли съзира образи на хора, заети с незначителните си дела: пият кафе, съставят списъци за пазаруване, кроят подли планове срещу съперниците си, мечтаят за сексуални завоевания. Групата къщички е почти изцяло заета от посетители на поредно мероприятие в огромното ивичесто чудовище. Това го устройва напълно. Никой не го е заговарял откак се е настанил след пътуването до Упланд.
Спира пред бунгалото, олюлявайки се, усеща, че силите му го изоставят бързо. Явяват се последните му две деца.
Лъва на свободата получава прозвището си, понеже се споразумяват някой в групата да символизира солидарността им с Африка, само че самият Лъв се оказва неподходяща почва за велики идеи. Не че има нещо лошо в собствените му убеждения, но се нуждае от твърдо ръководство, за да намери верния път. Двамата решават да направят така, че ревът на Лъва на свободата да се разнесе из целия потиснат черен континент, за да освободи масите.
Лъва на свободата бе навярно оня, който се нуждаеше най-много от него. Там нещата се развиха най-зле.
Ще се погрижа за теб, сине мой, казва си мъжът и влиза в малкото бунгало.
Присяда върху столчето край вратата и започва да събува с мъка обувките. Сега диафрагмата боли истински, а от навеждането му се повдига. Простенва и се обляга назад, затворил за миг очи.
Другата му дъщеря, Лаещо куче, бе шумна и неразбрана през шейсетте, но кой знае какво е станало оттогава. Интересно би било да я види. Може би точно тя заслужава наследството.
Отива до гардероба да провери дали сакът е още на мястото си.
32
Четвъртък, 19 ноември
Външната врата се затваря с трясък и в апартамента настава тишина. Аника е отново сама. Лежи със заровена във възглавницата глава. Коленете й са прибрани към брадичката. Пухената завивка е пропита от тревога. Ангелите тананикат някъде отзад монотонно и безпомощно.
Днес трябва да стане. Поне за да прибере децата. Не боледува често, а Томас не е свикнал да се грижи изцяло за тях, да ги води и прибира, да им готви и чете, да ги слага по леглата. Става кисел и раздразнителен, а тя се изпълва от чувство за вина.
Сгушва се още по-надълбоко под завивките.
Можеше и да е по-зле, казва си тя.
Ако се разболеят например децата. Ако Томас я напусне. Ако закрият вестника. Ако в Ирак избухне война — всяко от тези неща е по-лошо. Това тук е едно нищо.
Но си е нещо. Нещо като огромна празнота на мястото, където се е намирало професионалното й самочувствие.
Вярвала е на Шюман. Доверявала се е на трезвата му преценка.
Нещо е станало. С нея или с него. А може би с двама им. Може да е заради случая. Навярно не е лъжица за тяхната уста.