Или пък наистина се е побъркала в оня тунел. Добре знае, че тази възможност е напълно реална.
Изгубила ли е способността да преценява точно нещата? Нима е стигнала ръба на безумието?
Завива се презглава и оставя тази мисъл да завладее бавно съзнанието й. Но тя се пльосва редом, полага глава върху възглавницата. Поглежда я и се убеждава, че не е опасна.
Случаят си е случай и правото е на нейна страна. Тук има нещо. Шюман може да е бил прав много пъти преди, но сега не е.
Отхвърля завивката и диша задъхана. Бърза гола към банята, измива зъбите и взема светкавичен душ.
Апартаментът кънти опустял, лишен от присъствието на Томас и децата. Застанала на прага към кухнята, Аника гледа оставената след закуската бъркотия, без изобщо да й пука. Заслушва се в звука на тишината, шумове, на които никога не обръща внимание, докато всички са си у дома, а тя има други задачи освен свързаните лично с нея. Когато става част от нещо по-голямо, отделно от нея самата, мъничките, незначителни нюанси не успяват да стигнат до съзнанието. В битието й на Отговорен възрастен неговият филтър пропуска само най-важните крясъци. Като „Дай да ям!“, „Тиксо!“ или „Къде е Тигърчо?“.
А сега е самичка и болна, натикана в миша дупка, употребен репортер с изтекъл срок на годност, а дреболиите я зариват, принуждават я да слуша с нямо удивление.
Хладилникът мърмори с дълбок и постоянен глас, с един полутон по-ниско от вентилационната инсталация от съседния покрив. Отнякъде пропълзява миризма на пържено. В близкия ресторант загряват котлони и тигани, приготвят днешния обяд. Автобуси стенат и ръмжат при спирката на Хантверкаргатан, сирените откъм пожарната при парка Крунуберг надигат глас и пак замлъкват.
Обзема я внезапна паника.
Не мога повече.
И мускулите по цялото тяло се напрягат, звуци и дишане заглъхват.
Нищо ми няма, убеждава се тя. Просто така ми се струва. Не се задушавам, а тъкмо напротив. Това е хипервентилация, но ще отмине, само търпение, трябва да се успокоя.
А подът се надига все по-близък, притиска бедрата и лактите й, докато накрая се оказва вторачена в пространството под миялната за съдове.
Той въобще не ме брои за човек, казва си Аника в настъпилия миг яснота, който връща обратно звуци и цветове. Шюман не ме разглежда само като репортер; той ме лишава от чест и човешко достойнство. Никога не го е правил. Сигурно е жертва на неподозирано вътрешно желание да се утвърди. Да бъде приет. Мен не ме приемат. Но той не може да застане на моя страна точно сега, защото ще му струва прекалено скъпо.
Изправя се и усеща, че си е ударила коляното. Ръцете и краката я болят — белег за това, че е погълнала прекалено много кислород. Пристъпите на паника не са я спохождали от години. Забравила е за тях, откакто са се родили децата чак до момента, когато я хвана Бомбаджията. Сега я нападат през неравномерни интервали, със същата сила и ужас, както преди.
Дали не трябва да пия антидепресанти, пита се тя.
Знае, че Ане Снапхане крие цял голям флакон с такива в банята си там, в Лидингьо.
Просто си въобразявам, казва си тя. Уплашена съм от собствения си страх. Всичко е на психическа основа. Ако го изкарам на светло, ще изчезне. Ако страховете ми видят светлина, мигом ще се стопят.
Подпряна така върху машината, Аника усеща как тялото й отново се стабилизира.
Знае, че е права. Съществува връзка между Рагнвалд, министъра на културата, атентата във F 21, смъртта на момчето, журналиста и съветника.
Освен това й е ясно, че повече няма право да се занимава с тая история. При никакви обстоятелства.
Не искам и дума повече да чувам по този въпрос.
Добре, по време на работа няма. Но ако се обадя тук-там от къщи, докато съм в болнични, това не се брои.
Отива в спалнята и се облича, после се връща в кухнята, за да направи кафе, без да почиства свинщината, оставена от Томас и децата. Само смита всичко в единия ъгъл на масата и сяда с чашата кафе пред купчина листове и рекламна химикалка от Съюза на общините.
Трябва да научи повече подробности около терориста и министъра, за да сглоби цялата картина. Има интернет у дома, но модемът е безнадеждно остарял. Томас поиска да го смени с по-съвременен, но тя не позволи — и без друго кисне прекалено дълго пред компютъра.
Да проверя църковните книги, отбелязва си тя; минало и родители.
Цялата публична информация за министъра, като се започне от пощата, после пътувания, официални изяви, изказвания, имуществен регистър, търговски регистър и така нататък.
Да прочета повечко за ЕТА и лестадианството.
Преглежда краткия списък.