Замръзва на прага, а камъкът с остри като бръсначи ръбове започва да се върти в гръдния й кош. Застинала е намясто и усеща как сърцето бумти.
— Добре — отвръща Аника и отново овладява мускулатурата си, мести крак пред крак, излиза в антрето, оттам в хола, оттам в спалнята, а там — в леглото. Чува го да изважда спортния сак и ракетата от гардероба в антрето, после виква за довиждане към нея и децата, следват разсеяните им отговори и нейното мълчание.
Дали е забелязал нещо странно у нея? Дали имаше нещо особено в неговото държание?
Вдъхва дълбоко и бавно издишва.
Ако бъде откровена пред себе си, цялата последна година й е малко крива. Той просто не реагира на това.
Става от леглото и го заобикаля, за да използва телефона, оставен върху шкафчето откъм другата страна.
— Томас казва, че си болна — съобщава Арнолд, едничък сред старите приятели на Томас, който я приема безрезервно. — По-добре ли се чувстваш?
Аника преглъща и мотолеви нещо.
— Е, това обяснява защо не може да играе тази вечер, но стават две седмици подред.
Аника пада. Подът под нея се превръща в черна дупка и тя полита през космоса.
— Ще трябва да си търся друг партньор, ако продължава да отменя срещите, надявам се, че разбираш.
— Не можеш ли да изчакаш още малко? — пита Аника, потънала в леглото. — Томас толкова държи на теб.
Арнолд въздъхва нервно.
— Добре — казва той, — ама е наистина голямо лайно. Никога не си държи на думата. Когато наемеш корт с фиксиран час за цял сезон, не може просто да ти хрумне да не го използваш.
Аника закрива очи с длан, а сърцето й ще се пръсне.
— Ще поговоря с него — обещава тя и затваря.
Сигурно е минало известно време, защото изведнъж децата се оказват до нея, в леглото, по едно от всяка страна, пеят нещо, което й е познато отнякъде, започва да тананика заедно с тях, а ангелският хор им приглася в синхрон.
Тези деца са мои, казва си тя. Той никога няма да ми вземе децата.
— Добре — обажда се Аника, — време е за лягане.
И ги слага по леглата, чете им приказка, без сама да съзнава какво точно чете. Подпъхва завивките им, целува и двамата. Излиза, като загася лампата. Сгушва се в прозоречната ниша на хола и притиска слепоочие в леденостуденото стъкло. Покрай неуплътнената рамка духа право в бедрата й. Долавя шума от вятъра, който се мъчи да влезе в стаята покрай пантите. Вътрешностите й са смълчани и спокойни, затиснати от ръбестия камък.
Апартаментът зад нея тъне в мрак. Разлюляна улична лампа хвърля жълти петна из стаята. Гледани отвън, прозорците й приличат на черни дупки.
Напряга слух да чуе дишането на децата, но долавя само своето собствено. Затаява дъх, за да чува по-добре, но слухът й е блокиран от биенето на сърцето, в главата й кръвта бушува и ври.
Неверен, казва си тя. Свен е бил винаги неверен.
През всичките тези години тя отказва да погледне истината в очите, а едничкия път, когато прави опит да протестира, той я удря с клещи по главата. Опипва несъзнателно малкия белег върху челото. Вече е едва забележим и почти никога не се сеща за него.
Свикнала е с неверни мъже. Вижда го пред себе си — нейната първа любов, нейният приятел от детинство, годеник и спортна звезда. Свен Матсон, който я обича повече от всичко на света, Свен, който я боготвори до такава степен, че никой не смее да припари до нея, не може дори да я заговори, а тя няма право да мисли за когото и да било другиго, освен за него самия, всъщност за нищо друго, освен за него. Всичко останало се наказва и той я наказва, и продължава да я наказва, докато един ден застава насреща й, недалеч от пещите в Хелефоршнес, с ловджийски нож в ръка.
Прогонва спомена, изправя се и го отърсва от себе си, също както отърсва нощните кошмари, познатите кошмари, завърнали се след оная нощ в тунела, мъжете от Студио Секс, които обсъждат какво да правят с нея, Свен с окървавен нож в ръка, котката й, литнала във въздуха с увиснали навън черва.
А сега и Томас изневерява.
Точно в този миг навярно е в леглото на онази София Гренборг, може би й го вкарва ей в тази секунда, а може и да се лижат един друг, или пък лежат плувнали в обща пот.
Взира се в жълтите петна, забива пети в пода, в шлайфания неотдавна лично от нея под, минат с три слоя лак. Скръства ръце пред гърди и си налага да диша дълбоко. Апартаментът й откликва с нежно внимание.
Доколко е готова на жертва, за да запази този живот?
Има избор. Всичко се свежда до вземане на решение.
Мисълта за това й позволява да отпусне рамене и внезапно дишането става по-леко. Отива при компютъра и влиза в интернет. Въвежда София Гренборг в търсачката и получава цял куп резултати.