Жената с Томас пред универсалния магазин е над трийсетте или мъничко по-млада.
Аника стеснява кръга на търсене.
Като представител на Федерацията в смесена работна група по проект, свързан с личната безопасност на политиците, няма как да е под двайсет и пет.
Отстранява родените след осемдесета година.
Пак остават цял куп.
Излиза от страницата и влиза в уебсайта на службата й. Започва да търси сред служителите. Въвежда името. Гадното и долно, курвенски претенциозно име.
Връща се в предишния сайт и започва да търси.
София Гренборг. Точно тя е. Двайсет и девет годишна. Живее в Горен Йостермалм, родена в Енгелбрект. О, колко ужасно, колко страхотно изискано.
Разпечатва страницата през факса и излиза от мрежата. Набира номера на дежурния в Националната полиция, за да поиска копие от паспорта на лице с идентификационния номер на София Гренборг.
— Десет минути — оповестява уморено полицаят.
Без никакъв шум проверява дали децата спят, а после се измъква в стокхолмската нощ.
Започнало е да вали. Бели снежинки изникват от нищото върху фона на мръсното сиво небе и кацат върху лицето й, когато поглежда нагоре. Всички звуци са спаднали с половин октава, дразнят тъпанчетата на ушите със съмнения и измама.
Бърза през снега, оставяйки влажни следи по паважа подире си.
Входът на Главното полицейско управление в Стокхолм е откъм Бергсгатан, на около двеста метра от собствения й дом. Застава пред огромните електрифицирани двери, обажда се по интеркома за посетители и я пускат в продълговата клетка пред същинските врати.
Копието го няма още, така че й предлагат да поседне за няколко минути.
Заема един от подредените покрай стената столове, преглъща и решава да не се чувства така гадно.
Всички паспортни снимки в Швеция са все още обществено достъпни и могат да бъдат поискани по всяко време. Чуват се отделни гласове в подкрепа на идеи за въвеждане на ограничения, но до момента не е предприето нищо конкретно.
Не ми искат никакви обяснения, няма за какво да се оправдавам, повтаря си тя.
Когато й дават плика, няма търпение да провери дали е права. Извръща се от гишето и измъква полароидното копие.
Няма грешка. Тя е.
София Гренборг.
Съпругът й се шляе из Стокхолм и целува пред всички София Гренборг.
Прибира снимката в плика и се връща при децата си.
35
Маргит Акселсон цял живот вярва във вътрешната сила на човешките същества. Убедена е в способността на всяка личност да въздейства върху събитията; всичко опира до силата на волята и решимостта. Като млада вярва в световната революция, вярва, че масите ще бъдат освободени, че ще отхвърлят игото на империализма, докато светът пее химни и славословия.
Изпъва гръб и хвърля поглед през стаята.
Знае, че днес може да се въздейства както глобално, така и локално. Ясно й е, че дава своя принос, ден подир ден, не само с работата си в детската градина, с това общо бъдеще, с тази колективна отговорност, но също и тук, в залата за грънчарство при Народния дом на Питхолм.
Образователната асоциация на работниците винаги е подчертавала, че получилите най-малко от обществения ресурс следва да бъдат обезщетени посредством образование, културна дейност и мероприятия от разнообразно естество. Лично тя разглежда тази политика като израз на действена справедливост в областта на образованието и културата.
Учебните групи представляват инструмент за практическо овладяване на демокрацията. Те изхождат от предпоставката, че всяко човешко същество крие у себе си потенциал и желание за развитие, за упражняване на влияние и поемане на отговорност, че всяка отделна личност представлява неизчерпаем източник на духовни ресурси.
И вижда как пред очите й членовете израстват. И млади, и стари. Свикнат ли веднъж с глината и глазурите, самочувствието им се извисява ведно със способността да проявяват разбиране към позицията на другия, което на свой ред оставя следа върху хода на събитията в обществото около тях.
Напомня си го, докато стои край скулптурата.
Цял живот живее с грешките от младини. Не минава и ден, в който да не мисли за последиците от собствените си действия. Има дълги периоди от време, през които това влияние е слабо, повърхностно. Живот и работа покриват вината й като гипс. Но в други дни едва смогва да се надигне от леглото, парализирана от гняв срещу собствената си неспособност.
С течение на годините подобни дни стават все по-редки, но тя знае, че неизбежно вземат своята дан, че рано или късно непосилната вина ще я довърши. Тук не става дума само за излишното тегло, за успокояващото въздействие на храната в най-тежките дни, а за разяждащата захапка на собствената й психика, за пълна неспособност да пропъди тревогата. Боледува често. Имунната й система е необичайно слаба.