— Стой така, ще сменя телефона — казва тя.
Оставя слушалката и без да ще, удря Томас, докато скача на крака.
— Дявол да го вземе — негодува той и смачква вестника в скута си.
— Чети си спокойно, махам се — казва Аника и бърза през антрето към спалнята, увита в пешкира. Там го оставя да се свлече на пода. Пъхва се под завивките и взема слушалката на телефона до леглото.
— Трябва да има някакво решение, все пак. Къде е проблемът?
Ане се съвзема.
— Казвала съм ти вече — сопва се тя, но Аника я прекъсва:
— Знам, че не ме бива много за слушател. Винаги съм го приемала като техническа подробност. Все едно аз да почна да ти разправям за технологично време при печата или за смяна на матрици. Кажи ми пак.
Сяда между възглавниците, а Ане поема дълбоко въздух.
— Главната цел на ТВ Скандинавия е, или по-скоро беше, да покрие целия Скандинавски полуостров. Това са двайсет и пет милиона потенциални зрители, грубо пресметнато, една десета от населението на САЩ. Тоест трябва да стигне до всеки дом в Швеция, а за целта са нужни предавателите на „Тераком“. Американските рекламодатели не проявяват интерес към потребителски групи с по-малка численост.
— Какво е „Тераком“?
— Националната мрежа за излъчване. По-рано бе част от национализираната „Телеверкет“, но се превърна в обществена корпорация със стопанска цел, както и всичко останало.
Ангелите млъкват, напълно сразени от отчаянието на Ане Снапхане.
— И няма други предаватели? Не можете ли да си изградите собствени?
— Ти луда ли си? „Тераком“ е на път да банкрутира, при всичките си сега съществуващи.
Аника се отпуска и опитва да намери решение, възползвала се с радост от предоставената от Ане Снапхане възможност да се разсее, да загърби Томас и София, децата и Ваксхолм, както и всичко друго.
— Добре де, но далеч не всеки може да гледа цифрова телевизия. Трябва да разполагаш с ония кутии, нали? Толкова ли е важно наистина?
— След някоя и друга година няма да има никаква друга телевизия, освен цифрова. А истински важното тук е позицията на правителството. Ако наземната цифрова мрежа работи съобразно идентични критерии с тези за останалите в бранша — сателитни и кабелни, — пазарът ще експлодира.
Възбуденият писък на Елен прониква през вратата на спалнята, миг преди момиченцето да влети в нея, преследвано на метър разстояние от Кале, който реве с дебел глас, извил пръсти като нокти на хищно животно.
— Мами, помощ! Тигърът ме гони!
— Не сега — казва Аника и прави опит да ги усмири с жест, което е съвършено безсмислено, понеже и двамата се стоварват отгоре й, кикотейки се истерично. — Нищо не разбирам — продължава тя в слушалката. — Как така правителствената позиция води до закриване на канала?
— До този момент единствено правителството определяше кой да има достъп до държавните телевизионни предаватели както за аналогови, така и за цифрови програми. Аналоговите са само три, разбира се, и съществуването им е резултат от чисто политическо решение: това са канали едно, две и четири.
— Елен — казва Аника, — и ти Кале, марш да се обличате. Ще ходите на гости при баба и дядо.
— Цифровите излъчвания изискват много по-тесен вълнови диапазон — продължава да обяснява Ане, — така че когато трите аналогови канала спрат да работят, ще освободят място за двайсет и пет цифрови. С новата си позиция правителството най-после признава, че не бива да определя кой какво да излъчва и делегира правата си на Комисията за радио и телевизия.
— Непременно ли трябва да ходим? — пита Кале като говорител и на двамата. — Там не е интересно. Не ни дават да тичаме вътре в къщата.
— Хайде по-бързо — подканя ги Аника. — Зъбите, чисто бельо и прочее.
— Дотук няма нищо ново — продължава Ане Снапхане. — Предложението за това изменение се върти за обсъждане вече повече от година по всички инстанции. Именно заради това американците решиха да направят тази инвестиция, но ето че днешният вестник съобщава за нова клауза в инструкцията за работа на Комисията по радио и телевизия, която по-рано я нямаше.
Аника изпраща децата вън от стаята, стисва клепачи и прави опит да се съсредоточи.
— И?
— По време на консултациите бе в сила рамкова програма от десет точки, които телевизионните компании трябва да покрият, съобразно членове първи, втори и четвърти от третия раздел на Закона за радио и телевизия от 1996 година. А сега най-неочаквано се пръкна единайсета точка.
Аника потъва назад във възглавниците.
— Тоест Карина Бьорнлунд снася ново изискване в най-последната минута.
— Именно, буквално броени дни преди решението. А въпросната единайсета точка гласи: „Кандидати с преобладаващ чуждестранен капитал, които излъчват за повече от една страна в района на Скандинавия, но не и за други страни членки на ЕС, нямат право да ползват наземната дигитална мрежа“.