— Което означава?
Чува Томас да вика по децата откъм кухнята.
— Че всеки друг, който отговаря на изискванията, може да излъчва, но не и ние.
— Тоест законът е насочен конкретно срещу ТВ Скандинавия — констатира Аника. — Никога няма да го прокара през парламента.
— Ще го прокара като едното нищо. Зелените са с нея.
— Те пък от какъв зор?
— Правителството се отказва от пътни такси, но след Нова година въвежда ограничения за цялата пътна мрежа около Стокхолм с цел да се намали замърсяването, и така Карина Бьорнлунд печели техните гласове за спиране на ТВ Скандинавия.
Аника сама долавя скептицизма в гласа си, когато казва:
— Но в това няма капка разум. За какво й е да го прави?
— Да — съгласява се Ане Снапхане, — въпросът е напълно уместен. — И заплаква тихичко.
Томас подвиква нещо в антрето и Елен започва да вие. Докато децата пищят, а по линията откъм Лидингьо се донася ехо от отчаянието на Ане, ангелите внезапно пак запяват, думите им се застъпват една друга, а пред очите й, подобно на видение, изплава записката от регистъра на министерската кореспонденция:
Молба за спешна среща по неотложен въпрос.
— Пила ли си днес? — пита Аника достатъчно гръмко, за да заглуши вътрешните гласове.
Ане събира сили, преди да отговори:
— Не. — И подсмърква. — Но ми мина през ум. Даже си налях джин, но го лиснах в тоалетната. Стига толкова, нали така?
Отчаянието й сякаш се изчерпва, ограничава се до отделни подсмърквания, а децата престават да крещят в кухнята.
— Най-напред Мехмет, а сега и това. Нямам повече сили.
— Имаш — отвръща Аника. — Облечи нещо и ела насам. Зарежи колата.
— Не знам дали ще мога.
— Ще можеш. Томас отива с децата във Ваксхолм и аз оставам свободна цял ден. Обещай, че ще дойдеш.
— Не ми се остава тук, нямам сили… — Нов пристъп ридания. — Онова дърто копеле от долния етаж вечно слухти, Миранда прави курсове от едното място до другото, а и целият тоя сняг за чистене всяка зима…
— Ела тук да потърсим нова къща в интернет. Крайно време е да се преместиш в града като всички нормални хора.
Ане замълчава, дишането й се чува по линията, отначало забързано, а сетне все по-бавно.
— Първо трябва да си помисля.
— Знаеш къде живея.
40
Кале застава до Аника при входната врата, обут в новите зелени ботуши със светлоотражатели. Бузите му аленеят от жегата в подплатената грейка. Огромните очи блестят.
— Тати защо ни се сърди?
Аника коленичи до детето и го гали по бузата.
— Тати е уморен. Много работи. Скоро ще се оправи. — Усмихва му се. Опитва се да влее в душата му усещане за сигурност и спокойствие, каквито сама не изпитва.
— Искам да си остана у дома с теб — заявява Елен. Аника се обръща към дъщеря си, която се е изпотила от чакане.
— Ане ще ми идва на гости. Малко е тъжна и ще трябва да й помогна някак.
— И големите могат да са тъжни — отбелязва Кале. Обръща глава, за да се овладее, а мъката в гърдите й е такава, че ще ги пръсне. Моите великолепни дечица, скъпите ми.
— Скоро ще сме пак заедно — успокоява ги тя, като се изправя и пристяга колана на халата.
Томас влиза забързан в антрето, мрачен като облак, с разчорлена коса.
— Какво търсиш? — пита го Аника.
— Мобилния. Виждала ли си го?
— Трябва ли да го вземаш?
Поглежда я, сякаш е малоумна.
— Пробва ли да го набереш? — пита Аника. Изражението му преминава от присмехулно към изненада. Тя замълчава и отива при телефона, за да набере номера на Томас. Страничният джоб на палтото му започва да звъни.
— Карай внимателно — заръчва му, докато изкарва децата през вратата.
Мрачен, обиден поглед, хвърлен през рамо.
Вратата хлопва и тя остава сама с вледенени крака на течението откъм стълбите. Подът изчезва, тя пада свободно, небето се завърта наоколо, ангелският хор гърми. Знае, че посетите в главите на началниците от Федерацията семенца вече покълват.
София Гренборг, казва си тя. София Гренборг, мръсна кучка такава! И ангелите запищяват с нечувана до момента мощ, дават израз на негодуванието си по един съвършено неприличен начин.
Запушва уши с длани, стисва зъби и бяга надалеч от тази врата, надалеч от течението, обратно в леглото. Завива се презглава, диша дълбоко, като внимава да не я заболи от това.
Рагнвалд, казва си Аника. Властелинът с божествена сила. Самолетът от F 21. Експлозията. Един млад мъж гори. Любовта към красивата атлетка, активистка от клуба за служебни кучета. Теология в Упсала, пробудилата се любов към Председателя Мао. Смъртта като професия. Бени Екланд, съмнителна репортерска звезда. Линус Густафсон, наблюдателно момче с гелосана коса. Курт Сандстрьом, фермер политик с ясни житейски позиции.