— Добре…
Тя пуфти с цигарата си, ала не вдишва.
— Нестабилна съм.
— Нямам представа какво означава това, Санди.
— Означава, че съм в менопауза. В критическата. Това поне знаеш ли какво значи?
— Сигурна ли си?
Тя му мята кисел поглед, но след това се засмива, изсумтявайки.
— Би следвало да ги знам тези неща, не е ли така?
— Миличка… ти си само на тридесет и девет.
— Жените в моето семейство започват отрано и приключват рано. Сестра ми Пат влезе в критическата на тридесет и шест. Емоционално нестабилна съм. Както по всяка вероятност си забелязал.
— И защо не ми каза?
— Защото това значеше да го призная пред себе си. — Тя въздъхва. — Последният ми цикъл дойде преди четири месеца и беше съвсем лек, само няколко капчици. Оттогава насам… суша. — По бузата ѝ се стича сълза. Само една. Тя пуска полуизпушената цигара в чашата с вода и закрива очи с ръка. — Чувствам се пресушена, Франки. Стара, използвана, негодна за любов. Държах се с теб като кучка, за което съжалявам.
Той изгася цигарата си, оставя чашата на нощното шкафче и прегръща съпругата си.
— Обичам те, Санди. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.
— Благодаря ти, скъпи.
Тя се пресяга покрай него, опирайки гърда в бузата му, и угася лампата. За миг — не повече от секунда — екранът на телефона ѝ проблясва в червено.
В мрака Санди Уилсън се усмихва.
Ако разказът ви е харесал, може да подкрепите благотворителната кауза на Стивън Кинг на този адрес — https://www.humblebundle.com/books/humble-charity-red-screen-stephen-king-books