Часът беше още ранен и ведрото небе обещаваше хубав ден, през който екипажът можеше да вземе необходимите мерки, за да подчини кораба отново на волята си.
— Спуснете помпите! — изкомандува Уайлдър, като забеляза, че екипажът се измъква от различните места, където се бе изпокрил на по-безопасно и по-спокойно през късните часове на нощта. — Чувате ли ме, сър — добави той строго, виждайки, че никой не помръдва, за да изпълни заповедта му. — Спуснете помпите и изтеглете всичката вода от кораба!
Найтхед, към когото Уайлдър се бе обърнал, погледна началника си изпод вежди, а после се спогледа многозначително с другарите си, преди да благоволи да прояви и най-малък признак на покорство. Но самото властно изражение на началника му го накара да се подчини. Отначало моряците вършеха работата си мудно, но се оживиха, когато помпената щанга се вдигна и видяха добре познатите им признаци за проникване на голямо количество вода. Опитът бе повторен по-старателно и с по-голяма точност.
— Ако с магия може да се изпразни корабен трюм, вече пълен до половината с вода — рече Найтхед, хвърляйки отново заплашителен поглед към внимателно следящия работата Уайлдър, — колкото по-скоро стане това, толкова по-добре, защото само свръхестествена сила може да накара помпите на „Кралска Каролина“ да смучат!
— Тече ли корабът? — попита началникът му бързо, което показваше какво голямо значение придаваше на отговора.
— Вчера смело бих подписал договор за всякакъв кораб, плаващ по океана, и ако капитанът ме бе попитал зная ли привичките и нрава му, щях да му отговоря „да“ така уверено, както зная, че името ми е Франсис Найтхед. Но виждам, че и най-старият моряк има да научи още нещичко за морето, дори с риск до отиде на оня свят.
— Какво искате да кажете, сър? — попита Уайлдър, който чак сега забеляза предизвикателното изражение на своя помощник и заплашителното държане, с което го подкрепяше екипажът. — Пригответе помпите незабавно и изкарайте всичката вода от кораба.
Найтхед изпълни първата част от тази заповед, без да бърза, и след няколко минути всичко беше готово за започване на необходимата и явно спешна работа с изпомпването. Но никой не помръдна пръст да започне този тежък труд. Обезпокоеният Уайлдър веднага забеляза тази неохота, дори след като повтори заповедта си по-строго, обръщайки се по име към двама от моряците с призив да дават пример на послушание. Те се побавиха, изглежда, чакаха от помощника сигнал за бунт.
— Каква полза да работим с помпа на такъв кораб — каза той с дрезгав смях; тайният страх у него се бореше скришом с откритата злоба. — След това, което видяхме тази нощ, никой тук не би се учудил, ако корабът започне да изригва вода като кит.
— Как да тълкувам това непокорство и тези ваши приказки? — попита Уайлдър, приближавайки се до Найтхед с твърда стъпка и поглед, сломяващ дързостта на подчинения му. — Вие, който в такъв момент би трябвало да давате пример с усърдието си, се осмелявате да учите хората на неподчинение?
Помощникът отстъпи една крачка и устните му трепнаха, но не пророни нито дума. Със спокоен, властен глас Уайлдър му заповяда да завърти сам ръчката на помпата. Тогава окопитилият се Найтхед категорично отказа. В следващия миг той бе повален в нозете на разярения командир с удар, който нямаше нито възможност, нито сила да отбие След тази решителна постъпка екипажът само за миг притаи дъх в нерешителност; после всички с крясък се нахвърлиха върху нашия беззащитен и самотен авантюрист и това послужи като сигнал за открит бунт.
Точно когато десетки ръце налагаха яростно Уайлдър, писък от шканците прекъсна схватката и за миг настъпи затишие. Бе извикала Гъртруд и за щастие гласът й подействува, като възпря тази освирепяла сган от груби и невежи хора, способни на всякакви злодеяния, когато страстите им са разпалени до крайност. Навъсените моряци пуснаха неохотно Уайлдър и се обърнаха към тази, която с намесата си им бе попречила поне засега да изпълнят намеренията си.
През най-критичните часове на изминалата нощ тия, чийто дълг ги задържаше на палубата, съвсем бяха забравили, че има пътнички. Ако някой изобщо си спомняше за тях, то ставаше в ония кратки мигове, когато младият моряк, който управляваше движението на кораба, успяваше да отвлече вниманието си от бясната борба между стихиите, бушуваща пред очите му, за да погледне крадешком по-нежни образи. Найтхед ги бе споменал, като че се отнасяше за част от товара, но съдбата им никак не вълнуваше закоравялото му сърце. Затова мисис Уилис и повереницата й през цялото време останаха долу и не знаеха за случилите се междувременно нещастия. Сгушени на койките си, те бяха чували воя на вятъра и непрестанния грохот на вълните, но този обичаен съпровод на всяка буря заглушаваше трясъка на мачтите и дрезгавите викове на моряците. В моментите на страшно напрежение, когато бристолският търговски кораб лежеше на борда си, в съзнанието на по-прозорливата гувернантка действително от време на време проблясваше страшната истина; но тъй като съзнаваше своята безпомощност и не желаеше да тревожи нищо неподозиращата си другарка, тя успяваше да се овладее и да не се издаде. Настъпилите след това тишина и сравнително спокойствие я накараха да помисли, че опасенията й са били напразни, и дълго преди зазоряване тя и Гъртруд потънаха в освежителен сън. Те станаха, качиха се заедно на палубата и се вцепениха от смайване пред картината на опустошение, която се разкри пред очите им, точно когато се извършваше отдавна замисляното нападение срещу Уайлдър.