Изведнъж се чу тежък плясък и на морската повърхност изскочи и се заклати огромно туловище на кит, а подир него изплуваха стотици подражатели-рибки, които следваха неотлъчно царя на океана. На Гъртруд, която бе обхваната от трескаво безпокойство, й се струваше, че от морските дълбини излизат всички чудовища. Уайлдър се опитваше да я успокои, уверявайки я, че тези привични звуци са по-скоро предвестници на покой, отколкото признаци за някаква нова опасност, но Гъртруд виждаше мислено тайнствените им скривалища в подводните бездни и си представяше как отвратителните им обитатели висят над тях кат( на конец. Дори здравомислещият моряк се уплаши, когато забеляза върху тъмната водна повърхност черните перки на хищната акула, която с въртеше около потъващия кораб, усетила по инстинкт, че съдържанието на обречения кораб скоро ще стане плячка за нейните посестрими. В този момент изгря луната и обля с меката си, ала измамна светлина променящата се, но страшна сцена.
— Вижте — каза Уайлдър, когато нощното светило издигна своето бледо и тъжно кълбо над морския хоризонт, — поне ще имаме светлина за рискованото ни спущане!
— Нима то е толкова близко? — запита мисис Уилис, събирайки цялата си смелост, която й бе останала в това опасно положение.
— Да. Водата е стигнала вече до шпигатите. Понякога кораб може да се задържи на повърхността чак докато се напълни съвсем. Ако на нашия е писано да потъне, то това ще стане скоро.
— Ако му е писано ли! Има ли поне най-малка надежда да не потъне?
— Никаква! — отговори Уайлдър, но млъкна и се ослуша в глухите звуци, които идеха от недрата на кораба: водата нахлуваше през преградите от борд до борд, сякаш някакво огромно чудовище стенеше I предсмъртна агония. — Никаква. Корабът вече потъва!
Спътничките му забелязаха промяната, но не бяха в състояние да проронят нито дума. Чу се отново глух, застрашителен, боботещ звук и сгъстеният въздух в трюма взриви предната част на палубата с такъв трясък, като че гръмна оръдие.
— А сега се дръжте за въжетата, които ви дадох! — извика Уайлдър, задъхан от вълнение.
Думите му бяха заглушени от плясъка и клокота на водата. Корабът се гмурна подобно на умиращ кит, вдигна кърмата си високо във въздуха и потъна в морските дълбини като чудовище, търсещо тайните си убежища. Неподвижната лодка се вдигна заедно с кораба, докато зае опасно, почти отвесно положение. Когато корабът се скри под вълните, баркасът заби нос във водата и едва не се напълни догоре, но тъй като беше плавък и лек, се повдигна отново, слегналата се водна маса даде силен тласък на кърмата му и малкият Ноев ковчег се устреми напред като управляван от човешка ръка. Ала образувалият се водовъртеж повлече всичко около себе си и в следващия миг баркасът се плъзна надолу по склона му, сякаш през същия зейнал въртоп да последва към дъното огромното съоръжение, част от което бе съставлявал толкова време. Но той се вдигна с поклащане на повърхността, няколко секунди подскача и се въртя подобно на мехур по вълните на вир, а после океанът изпъшка и заспа отново.
XVIII глава
… През ден се случва търговци по море,
жена любяща, да губят нещо скъпо…
— Спасени сме! — каза Уайлдър, който през цялото това време бе стоял здраво притиснат о мачтата и следил неотклонно всяка стъпка на избавлението им. — Поне засега сме спасени, за което можем да благодарим само на бога, защото и цялото ми моряшко изкуство нямаше да ни помогне.
Жените бяха скрили лица във вързопите с дрехи, на които седяха; дори гувернантката вдигна лицето си чак когато спътникът й два пъти я увери, че опасността е минала. Изтече още една минута, през която мисис Уилис и Гъртруд отправиха благодарствени молитви още по-пламенно и с много по-изразителни думи от тия, който се бяха изтръгнали преди малко от устата на младия моряк. След като изпълниха този приятен дълг, те се изправиха, сякаш молитвата им бе вдъхнала кураж да погледнат по-смело на положението си.