Отвред се простираше наглед безкрайната водна пустиня. Целият им свят се ограничаваше в тяхното малко и крехко убежище. Докато под нозете им се намираше корабът, макар и потъващ и опасен за тях, като че между техния живот и океана имаше някаква преграда. Само за една минута тази ненадеждна опора бе изчезнала и сега те бяха запокитени сред морето в лодчица, която можеше да се оприличи на водно мехурче върху тази необятна шир. В този момент Гъртруд се чувствуваше готова да даде половината от живота си, само и само да съзре необятния и почти незаселен континент, който се простираше на хиляди мили на запад и бележеше границите на водния свят.
Но силните чувства, предизвикани от безнадеждното им положение, скоро се уталожиха и мислите им отново се насочиха към начините за осигуряване на окончателното им избавление. Уайлдър бе предвидил тези чувства и още преди мисис Уилис и Гъртруд да се бяха окопитили, с помощта на уплашената, но бъбрива Касандра се залови да подреди съдържанието на лодката по такъв начин, че тя да се движи по водата колкото е възможно по-леко.
— При правилно разположени платна и попътен вятър — извика нашият авантюрист весело — все още има надежда да се доберем до сушата най-много за едно денонощие. С този добър баркас не бих се поколебал да обходя дори цялото американско крайбрежие, при условие че…
— Забравили сте условието — обади се Гъртруд, забелязвайки, че Уайлдър се двоуми, вероятно понеже не искаше да постави някаква уговорка, която би засилила опасенията на спътничките му.
— При условие, че това ставаше два месеца по-рано — допълни той вече не толкова уверено.
— Значи времето е против нас; нужна е само по-голяма решителност от наша страна.
Уайлдър обърна глава да погледне прекрасната си събеседница. Спокойното й лице, посребрено от луната, изразяваше всичко друго, само не и силата, необходима, за да превъзмогне несгодите, с които положително щеше да се сблъска, преди да успеят да се доберат до континента. След като размисли, той вдигна ръка към югозапад и известно време подържа разтворената си длан към нощния въздух.
— За хора в нашето положение няма нищо по-лошо от бездействието — рече той. — Има изгледи скоро вятърът да задуха от тази посока; трябва да бъда готов да го посрещна.
Тогава вдигна двете рейкови платна, опъна ги добре и застана до кормилото в очакване скоро да се наложи да пристъпи към действие. Резултатът не го разочарова. Не мина много време и леките платна на лодката заплющяха, а после, когато насочи носа в нужното направление, малкият плавателен съд се заплъзга бавно по незнайния си воден път.
Вятърът, наситен с нощната влага, скоро изду силно платната. Уайлдър използва това обстоятелство, за да накара жените да се оттеглят на почивка под малкия брезентов навес, който бе съобразил да стъкми на дюшеци, които бе свалил от кораба. Забелязвайки, че закрилникът им желае да остане сам, мисис Уилис и възпитаницата й се подчиниха и макар че не заспаха, никой не можеше да каже, че на самотния баркас има и някой друг освен нашия авантюрист.
Мина полунощ, без да настъпи някаква съществена промяна в положението на тези самотни пътешественици. Вятърът се бе засилил; според изчисленията на Уайлдър бяха изминали вече няколко левги по океана право към източния край на оня дълъг и тесен остров, който дели водите, миещи бреговете на Кънетикът, от откритото море. Минутите летяха бързо, защото времето беше благоприятно и мислите на младия моряк бяха погълнати в спомени за краткия му, но изпълнен с приключения живот. Той се наклони напред да долови лекото дихание на спящите. После се отпусна пак на мястото си и устните му се задвижиха — даваше вътрешен израз на причудливите полети на фантазията си. Но нито за момент, дори когато беше най-увлечен в мечти и мисли, не забравяше неизменните и почти инстинктивни задължения на своя ранг. Бърз поглед към небето, кос — към компаса, от време на време по-продължително вглеждане в бледия лик на тъжната луна — това бяха обикновено посоките, към които се устремяваха опитните му очи. Месечината все още се намираше в зенита и Уайлдър забеляза с безпокойство, че въздухът около нея беше напълно прозрачен. А предпочиташе зловещите бледи кръгове, които толкова често я заобикалят и се смятат за предвестници на буря, вместо тоя остър и сух въздух, през който лъчите й падаха така свободно върху водната повърхност. Влагата, донесена от вятъра, също бе изчезнала и вместо нея чувствителните сетива на моряка долавяха често ободрителния, но в този момент нежелан дъх на сушата. Всички тия признаци показваха, че скоро ще надделее вятърът откъм континента, и то (както се опасяваше, съдейки от някои вълнести, продълговати, тесни облаци, които се трупаха на западния хоризонт) със сила, обичайна за това бурно време на годината.