Ако в съзнанието на Уайлдър съществуваха някакви съмнения в точността на прогнозите му, те щяха окончателно да се разпръснат в началото на утрото. Тогава променливият вятър започна пак да замира и дори преди да се почувствува последният му полъх върху пърхащите платна, от запад задухаха насрещни ветрове. Нашият моряк веднага разбра, че едва сега ще започне истинската борба, и се залови да се приготви за нея. Квадратните дочени платна, толкова дълго обвявани от мекия южен вятър, чрез двойни рифове бяха намалени до една трета от първоначалната си площ, а някои от останалите по-обемисти предмети, които едва ли щяха да послужат за нещо на хора в тяхното положение, без никакво колебание бяха изхвърлени в морето. Тази мярка се оказа напълно оправдана. Скоро над морето се понесоха тежките въздишки на северозападния вятър, който довя със себе си острия студ на суровите области на Канада.
— Аха, добре те познавам аз — промърмори Уайлдър, когато първият порив на този нежелан вятър връхлетя върху платната и принуди малката лодка да се преклони пред силата му, — добре те познавам с твоя силен мирис на вода и на земя! По-добре да беше се надухал над езерата, а не да идваш тук да блъскаш уморените моряци назад, та да удължаваш и без това дългия им път с лютите си студове и неотстъпно упорство!
— Говорите ли нещо? — обади се Гъртруд, която се подаде изпод навеса, но после, когато усети острия въздух отвън, потрепера и се отдръпна да се скрие отново под него.
— Спете, лейди, спете — отговори той, защото не искаше в такъв момент да бъде смущаван дори от нейния нежен глас.
— Нова опасност ли има? — попита тя, отдръпвайки се внимателно от дюшека, за да не нарушава съня на своята гувернантка. — Не се страхувайте да ми кажете дори най-лошото, аз съм дъщеря на военен!
Той посочи толкова очевидните за него признаци, но не продума нищо.
— Усещам, че вятърът е по-студен отпреди, ала не виждам никаква друга промяна.
— А знаете ли накъде се движи лодката?
— Към сушата, предполагам. Вие сам ни уверихте в това и вярвам, че не бихте ни заблудили умишлено.
— Вие много ме ласкаете; за отплата сега ще ви кажа, че се лъжете! Зная, че във вашите очи всички посоки в тази пустош изглеждат еднакви, но аз не мога да се излъжа тъй лесно.
— Значи не пътуваме към нашите домове?
— Нещо повече: ако продължаваме да се движим в тази посока, ще трябва да прекосим целия Атлантически океан, преди да видим отново земя.
Гъртруд не отговори, а се върна натъжена при гувернантката си. В това време Уайлдър, останал сам, се залови да следи компаса и посоката на вятъра. Съобразявайки, че може да се приближи повече до американския континент, ако промени положението на лодката, той направи завой фордевинд и обърна носа към югозапад дотолкова, доколкото позволяваше вятърът.
Но тази незначителна промяна не вдъхваше голяма надежда. От минута на минута вятърът все повече и повече се засилваше, докато най-после напорът му го принуди да прибере задното платно. Дремещият океан скоро се събуди и когато баркасът вече се бе нагодил към силата на вятъра с прибрано предно платно, той започна ту да се вдига върху растящите вълни, ту да пропада в браздите помежду им, които за миг оставаха спокойни. Плясъкът на водата и воят на вятъра, който сега бе започнал да вилнее яростно над водната пустиня, накараха жените да се сгушат по-близо до своя покровител. На бързите им, тревожни въпроси той даваше добре обмислени но кратки отговори, сякаш чувствуваше, че моментът е по-подходящ за дела, отколкото за думи.
Така се изнизаха бавните минути на нощта, изпълнени с тревога, която с всеки изминат момент ставаше все по-тягостна и с всяко ново засилване на вятъра — все по-напрегната. Настъпи денят, който разкри още по-ярко нерадостната перспектива. Вълните изглеждаха зелени и свирепи, тук-там по върховете им започваха да се образуват големи пенести гребени — сигурен признак, че предстои борба между стихиите. После над нащърбената линия на източния хоризонт изгря слънцето, което се заизкачва бавно към синия небосвод горе — ведър, студен, ясноразличим и безоблачен.