— Разбира се, че не е редно.
— И въпреки това, ако паметта не ми изневерява, вие сте помощник тук още от момента, когато ние, корабокрушенци и безпомощни пленници на вълните, стъпихме на този кораб.
Нашият авантюрист пак отвърна поглед, явно обмисляйки отговора си.
— Офицерският чин винаги буди уважение. Затова се отнасят с внимание към мен, както сте забелязали.
— Значи сте офицер от кралската флота?
— Та какъв друг чин се ползва с престиж на военен кораб? Смъртта на първия помощник оваканти длъжността му на този… кръстосвач. За щастие на флотата и може би на самия мен аз се оказах подръка, за да я заема.
— Но кажете ми нещо друго — продължи гувернантката, която, изглежда, искаше да използва случая, за да разпръсне всички свои съмнения, — редно ли е офицери от военен кораб да се явяват въоръжени пред екипажа си така, както ги виждам тук?
— Такова е желанието на нашия командир.
— Този командир очевидно е изкусен моряк, но прищевките и вкусовете му са толкова необикновени, колкото и външният му вид. Положително съм го виждала вече, и то, струва ми се, неотдавна.
Мисис Уилис мълча няколко минути. През цялото това време тя нито за миг не откъсваше очи от спокойната и неподвижна фигура на човека, който продължаваше да стои в невъзмутимата си поза, далеч от цялата тая тълпа, която съумявате ла държи напълно във властта си.
Гувернантката изучаваше и най-малката подробност във външността му, сякаш не искаше нищо да убегне от погледа й. Обаче, като въздъхна дълбоко и облекчително, тя си спомни, че не е сама и че другите мълчаливо чакат да завърши размишленията си. Без да се смущава от разсеяността, която й беше толкова обичайно състояние, че никак не учудваше нейната възпитаница, тя продължи разговора оттам, откъдето сама го бе прекъснала, като се обърна отново към Уайлдър.
— Отдавна ли се познавате с капитан Хайдегер? — попита тя.
— Срещали сме се преди.
— Ако се съди по презимето му, трябва да е немец по произход. На мен то е неизвестно. А едно време почти нямаше офицер с неговия чин, когото да не познавам поне по име. Отдавна ли се е преселило
семейството му в Англия?
— На този въпрос самият той може най-добре да ви отговори — каза Уайлдър, с радост забелязвайки, че обектът на диалога им се приближава. — А сега, госпожо, дългът ме зове на друго място.
Уайлдър се отдалечи неохотно, и ако в душата на някоя от спътничките му се бе пробудило някакво подозрение, те непременно щяха да Забележат недоверчивия поглед, с който наблюдаваше командира, докато той им поднасяше приветствията си. В държането на Корсаря обаче нямаше нищо, което би дало основание за такава ревнива бдителност.
Напротив, той беше студен и разсеян и се намеси в разговора им като че ли повече от чувство на задължение и гостоприемство, отколкото заради някакво удоволствие, което би почерпил от общуването си с тях. И все пак обноските му бяха любезни, а гласът му — мек като ветреца, който полъхваше от благодатните острови, които се виждаха в далечината.
— Ето една гледка — каза той, сочейки към ниските синкави възвишения на брега, — от която обитателят на сушата се възхищава, а морякът се ужасява.
— Нима на моряците е толкова противно да гледат земи, където на милиони хора като тях им е приятно да живеят? — запита Гъртруд (към която специално бяха отправени думите му) с прямота, показваща сама по себе си, че в чистата й, доверчива душа не се промъкваше ни най-малко подозрение какъв е той в действителност.
— Между които е и мис Грейсън — отвърна той с лек поклон и усмивка, в която зад шеговитостта може би се криеше ирония. — След опасностите, на които сте били изложени, дори аз, такова закоравяло и упорито морско чудовище, не бих имал основание да недоволствувам от вашето отвращение към стихията, сред която живеем. И все пак, както виждате, тя не е съвсем лишена от прелести. Дори езеро, разположено в пределите на оня там континент, не може да е така спокойно и гладко, както тази част на океана. Ако бяхме на няколко градуса по на юг, щях да ви покажа пейзажи със скали и планини, със заливи и раззеленени хълмове, с подскачащи китове и безгрижни рибари, с далечни къщурки и бавно движещи се платна — гледка, чието описание би доставило наслада на лъчезарните очи на всяка жена.
— И все пак картината, която описвате, е свързана повече със сушата. В противовес на този пейзаж аз бих ви завела на север и бих ви показала черните дъждовни облаци, бурното зелено море, останките от разбити кораби и плитчините, къщите, хълмовете и планините, които изникват само във въображението на давещия се, и платната, избелели от водата, в която се крие кръвожадната акула или отвратителният полип.